Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 5

— Не мисля, че има някой в къщата.

Бони, обладана от някакво шантаво вдъхновение, добави:

— Тра-ла-ла.

Мередит задържа ръката си върху дръжката, но замря, преди да се обърне с лице към приятелката си.

— Бони — тихо рече тя, — да не си откачила?

— Не. — Внезапно всякаква надежда напусна Бони, сграбчи ръката на Мередит и се взря тревожно в нея. В този момент вратата се отвори. — О, Господи, Мередит, моля те, не ме убивай…

— Изненада! — изкрещяха три гласа.

— Усмихни се — просъска й Бони и тласна Мередит през вратата, но тя внезапно се запъна, нежелаеща да прекрачи прага. Озоваха се в ярко осветена стая, с много шум и дъжд от станиолови конфети. Лицето на Бони грейна с пресилено въодушевление, преди да заговори през стиснатите си зъби: — После ще ме убиеш… заслужавам си го… но точно сега само се усмихвай.

Имаше и балони, от онези скъпите, на компанията „Майлър“, а върху масичката за кафе беше струпана огромна купчина подаръци. Букети цветя бяха подредени грижливо из цялата стая и Бони не пропусна да забележи колко добре пасваха орхидеите на бледозеления шал на Каролайн. Беше от „Хермес“, копринен, с десен на лози с гроздове. Отсега мога да се обзаложа, че към края на вечерта тя ще закичи някоя от тези орхидеи в косата си, помисли си Бони.

В сините очи на Сю Карсън се долавяше леко безпокойство, а в усмивката й — неувереност.

— Мередит, надявам се да нямаш някакъв важен ангажимент тази вечер — заговори я тя.

— Нищо, което да не мога да отложа — отвърна Мередит. Но после й върна усмивката, топла, макар и леко разсеяна, при което Бони се успокои. Сю беше избрана за Кралица на бала по случай началото на новата учебна година на мястото на Елена, след като спечели надпреварата с Бони, Мередит и Каролайн. Тя беше единственото момиче в училището след Бони и Мередит, разбира се, което през цялото време безрезервно подкрепяше Елена, когато всички се бяха обърнали срещу нея. На погребението на Елена тя каза, че Елена завинаги ще си остане истинската кралица на красотата на гимназията „Робърт Е. Лий“ и че ще се откаже от собствената си номинация за Снежна кралица в памет на Елена. Никой никога не беше мразил Сю. Най-лошото мина, утеши се Бони.

— Искам всички да се снимаме на дивана — предложи Каролайн и ги подреди зад букетите с цветя върху масата. — Вики, ще ни фотографираш ли?

Вики Бенет продължаваше да седи в ъгъла, притихнала и незабележима.

— О, да, разбира се — кимна и отметна нервно дългата светлокестенява коса от очите си, когато се пресегна към фотоапарата „Полароид“.

Държи се като слугиня, помисли си Бони, миг преди светкавицата на фотоапарата да я заслепи.

Готовата снимка се подаде от дъното на апарата, Сю и Каролайн се засмяха, след което се впуснаха в оживено бърборене, докато Мередит слушаше с хладна учтивост. Но нещо друго привлече вниманието на Бони. Снимката беше много добра, Каролайн изглеждаше зашеметяващо с лъскавата си кестенява коса, застанала точно зад бледозелените орхидеи. Там беше и Мередит, с леко иронично и отнесено изражение, поразяваща с красотата си, въпреки че явно не полагаше никакво старание да изпъква. Присъстваше, разбира се, и самата Бони, с една глава по-нисичка от останалите, с бухналите си червеникави къдрици и смутената си физиономия. Но странното нещо беше фигурата до нея на дивана. Това беше Сю, разбира се, че беше Сю, но за миг на Бони й се стори, че русата коса и сините очи принадлежат на някое друго момиче. Някое, което се вглеждаше напрегнато в Бони, все едно в следващия миг ще сподели с нея нещо важно. Образът обаче скоро се размаза пред очите й, а по гръбнака й пролази вледеняваща тръпка на безпокойство.