Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 8
Р. Скот Бакър
— Нямах друг избор, освен да напусна Атритау — призна Люет, заговаряйки отново за мъртвата си жена.
Келхус се усмихна съжалително. Прецени фината игра на мускулите зад изражението на мъжа.
— Атритау ти е напомнял за липсата й?
Люет кимна, очите му бяха едновременно насълзени и изпълнени с очакване.
— Градът ми изглеждаше като гробница, след като тя умря. Една сутрин ни извикаха да се съберем, за да пазим стените, и си спомням как гледах на север. Горите сякаш ме… приканваха. Ужасът от детството ми се беше превърнал в убежище! Всички в града, дори братята и другарите ми в кварталната кохорта, сякаш тайно се наслаждаваха на смъртта й… на страданието ми! Трябваше да… бях
Люет погледна надолу към огъня.
— Да избягам — каза накрая.
— Никоя душа не се движи сама през света, Люет. Всяка наша мисъл покълва от мислите на други. Всяка дума е просто повторение на думи, изречени преди. Всеки път, когато слушаме, позволяваме на движението на нечия чужда душа да отнесе нашата. — Той спря, прекъсвайки рязко отговора си, за да обърка човека. Осъзнаването се стоварваше много по-силно, когато проясняваше някаква заблуда. — Затова си избягал в Собел, Люет.
За момент очите на трапера се разшириха от ужас.
— Но аз не разбирам…
— Напротив,
— И затова избягах! — извика мъжът с очи едновременно възпламенени и молещи. — Не можех да го понеса. Избягах, за да
Учестен пулс. Колебание в свиването на мускулите около очите му.
— Не, Люет. Избягал си, за да си
По увисналите бузи на трапера потекоха сълзи.
— Жестоки думи, Келхус! Защо казваш подобни неща?
— Защото си страдал достатъчно дълго. Прекарал си години наред сам до този огън, отдаден на загубата си, питайки кучетата си постоянно дали те обичат. Трупаш скъпернически болката си, защото колкото повече страдаш, толкова по-отвратителен става светът. Плачеш, защото плачът е станал доказателство. „Вижте какво ми сторихте!“, това крещиш. И нощ след нощ осъждаш обстоятелствата, които са те прокълнали, в собствения си съд, като преживяваш наново болката си. Люет, ти се измъчваш, за да държиш света отговорен за мъченията си.