Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 307
Р. Скот Бакър
— Стига дрънканици! — извика Коитус Саубон. — Великите имена чуха достатъчно…
— Но решението не е в ръцете на Великите имена! — отсече императорът.
— Нито пък в тези на Икурей Зерий — добави Прояс с пламтящи очи.
Прошареният Готиелк извика:
— Готиан! Какво казва шриахът? Какво казва
— Още е
Други обаче вече скандираха:
— Готиан!
— Тогава какво ще кажеш
—
—
— Ти ще говориш за
— Аз ще
— Но ние вече не сме невежи, Икурей — отвърна Саубон. — Ти чу как говори този скилвенди.
— Но той ще ви продаде! Той е
— Как да не те чуваме? — изплю се Саубон. — Квичиш по-силно от жена ми.
Силен смях.
— Чичо ми говори истината — извика изведнъж Конфас и всички благородници замълчаха. Великият Конфас най-накрая бе проговорил. Той щеше да бъде по-трезвомислещ глас в този спор.
— Вие не знаете нищо за скилвендите — продължи той със спокоен тон. — Те не са езичници като фанимите. Порочността им не идва от изкривяване и извращаване на правата вяра в абоминация. Те са народ
Конфас отиде до краля на племената в краката на императора и извъртя ослепеното лице към събралата се тълпа. Сграбчи една от отслабналите ръце.
— Наричат тези белези свазонди — каза той с гласа на търпелив учител. — Дума, която означава „умирания“. За нас това са просто дивашки трофеи, съвсем същите като изсушените сранкски глави, които туниерите пришиват на щитовете си. Ала за скилвендите те са много повече. Тези умирания са тяхната
Той погледна в лицата на събралите се инрити, удовлетворен от осъзнаването, което видя там. Едно беше да приемеш езичник в редиците си; съвсем друго да ти бъдат изброени детайлите на неговата порочност.