Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 293

Още един труп без лице.

— Знаем ли кой е бил? Какви са обстоятелствата?

— Полуизгнил. Открит в делтата. Останал неразпознат. Тъй като са минали пет години, няма голяма надежда да се разкрие самоличността му.

Заветът. Кой би предположил, че играят такива тъмни игри? Но каква точно беше играта? Още един неизвестен фактор.

— Може би — продължи Йокус — Заветът най-сетне е изоставил онези глупости за Консулта и Не-бога.

Елейзарас кимна.

— Съгласен съм. Сега Заветът играе като нас, Йокус. Онзи магьосник, Друсас Акамиан, го доказа…

Какъв талантлив лъжец! Елейзарас почти му бе повярвал, че не знае нищо за смъртта на Гешруни.

— Ако Заветът е част от играта — каза господарят на шпионите, — всичко се променя. Осъзнаваш ли го? Сега не можем да се наречем първата школа на Трите морета.

— Първо ще смажем кишауримите, Йокус. Междувременно се погрижи Друсас Акамиан да бъде следен.

Седемнайсета глава

Момемн

Самото събитие беше безпрецедентно: от падането на Ценей под напора на скилвендските орди насам никога на едно място не се бяха струпвали толкова сили. Но малцина знаеха, че самото човечество е залог в играта. И кой би предположил, че не повелята на шриаха, а една кратка размяна на погледи ще предопредели изхода й?

Но не се ли състои именно в това енигмата на историята? Когато човек се загледа достатъчно надълбоко, винаги открива, че катастрофата и триумфът — най-честите обекти на наблюдение от страна на историците — неизбежно се оказват резултат от дребнавото, тривиалното, кошмарно случайното. Когато се вглъбявам твърде много върху този факт, не се боя, че сме „пияници в свещения танц“, както пише Протатис, а че изобщо няма танц.

Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“

Късната пролет на 4111 година на Бивника

Заедно с Наюр, Зинемус и петимата конрийски палатини, прегърнали Бивника, Келхус следваше Нерсей Прояс през коридорите на Андиаминските простори. Един от евнусите на императора ги водеше, а след него се носеше мазната миризма на мускус и балсами.

Загърбвайки разговора си със Зинемус, Прояс привика Наюр при себе си. Келхус бе картографирал внимателно капризните люшкания на настроението на принца в течение на това пътешествие през Имперския център. Мъжът бе едновременно въодушевен и напрегнат. Сега очевидно клонеше към въодушевлението. Мисълта почти скачаше от лицето му: Това ще сработи!

— Въпреки че това дразни останалите от нас — каза Прояс, опитвайки се да звучи разсеяно, — в много отношения нансурите са най-древният народ в Трите морета — наследници на ценейците от близката античност и киранейците от древността. Живеят живота си в сянката на монументални творения и затова изпитват нужда да издигат свои. — Той разтвори ръце, за да обхване ширещите се край тях мраморни стени и куполи. — Като тези.

Обяснява силата на дома на врага си, за да го омаловажи, осъзна Келхус. Бои се, че това място може да впечатли твърде много Наюр.

Но равнинецът се намръщи и се изплю върху мозайката, над която минаваха. Евнухът го изгледа ядно над дебелото си рамо, а после нервно ускори крачка.