Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 292

— Защо са го пратили на Икурей Конфас?

— Би могло да е по редица причини… Спомни си, че той е бил заложник на сапатишаха известно време.

— Това момче, Конфас, от него трябва да се пазим.

Икурей Конфас беше интелигентен, при това ужасно много, което неизменно означаваше, че е и безскрупулен. Още една плашеща мисъл: Той ще ни бъде генерал.

Задържал сребърната купа между островърхите си пръсти, Йокус сякаш гледаше към малкото кръгче вино на дъното й.

— Мога ли да говоря открито, върховни учителю? — попита той след известно време.

— Непременно.

Емоциите се появяваха по лицето на Йокус толкова лесно, колкото водата попиваше в зебло, но сега нервността му бе очевидна.

— Всичко това е унизително за Алените кули… — започна той с неудобство. — Превърнахме се в подчинени, когато съдбата ни е да властваме. Остави тази Свещена война, Ели. Има твърде много несигурност. Твърде много неизвестни. Хвърляме клечки, а е заложен животът ни.

И ти ли, Йокус?

Елейзарас усети как около сърцето му се омотават обръчи гняв. Кишауримите бяха посели змия в него преди десет години и тя бе надебеляла, хранейки се със страха. Можеше да я усети как се гърчи вътре, как вдъхва живот на ръцете му с женското желание да издере смущаващите очи на Йокус.

Но каза само:

— Търпение, Йокус. Знанието винаги е въпрос на търпение.

— Вчера за малко не те убиха именно мъжете, с които трябва да потеглим на война, върховни учителю… Ако това не демонстрира абсурдността на позицията ни, значи нищо не би могло.

Той говореше за размириците. Какъв глупак беше да притиска Друсас Акамиан на подобно място! Всичко можеше да свърши там — стотици пилигрими, мъртви от ръцете на върховен учител, Алените кули в открита война с Мъжете на Бивника, — ако не беше трезвомислието на схоластика на Завета.

— Не го прави, Елейзарас! — извика той, докато тълпите се блъскаха към тях. — Мисли за войната си с кишауримите!

Ала в гласа на мърлявия мъж имаше и заплаха: Няма да ти позволя да го сториш. Ще те спра и ти знаеш, че мога…

Каква перверзна ирония! Защото именно заплахата — а не здравият разум — бе спряла ръката му. Заплахата на Гносиса! Плановете му бяха спасени от липсата на онова, за което школата му копнееше от поколения.

Как само презираше Завета! Всички школи — дори Имперският саик — признаваха величието на Алените кули… освен Завета. И защо да го правят, когато дори един шпионин гностик може да изплаши върховен учител?

— Инцидентът — отвърна Елейзарас — просто демонстрира нещо, което през цялото време знаехме, Йокус. Позицията ни в Свещената война е рискована, така е, но всички големи замисли изискват големи жертви. Когато всичко това даде плод, когато Шимех потъне в димящи руини, а кишауримите са изтребени, Заветът ще бъде единствената школа, която може да ни усмири.

Магическа империя — това щеше да бъде наградата му за тези отчаяни усилия.

— Което ме подсеща — каза Йокус. — Получих известие от пазителя на записите в Каритузал. Той е преровил всички доклади за мъртъвци, както нареди. Имало е и други, отпреди години.