Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 213

Келхус видя Най-краткия път. Логоса.

— Извинявам се — каза той колебливо. — Казах нещо неподходящо.

Наюр изсумтя.

Знае, че го лъжа… Добре.

Другият мъж извъртя лице към него, а дълбоко разположените му очи горяха с дивашко предизвикателство.

— Кажи ми, дуниайне, как може човек да насочва мисли така, както другите насочват коне?

— Какво искаш да кажеш? — попита Келхус рязко, сякаш се чудеше дали да не се обиди. Нюансите на интонацията при скилвендския бяха безбройни, фини и се различаваха драстично между мъже и жени. Въпреки че равнинецът не го осъзнаваше, той бе отнел на Келхус важни инструменти като го ограничи до жените си.

— Дори сега — излая Наюр — се мъчиш да насочиш движенията на душата ми!

Лекото пулсиране на сърцето му. Плътността на кръвта в обрулената му кожа. Той още е несигурен.

— Смяташ, че това е направил баща ми с теб.

— Точно това е, което баща ти… — Наюр се спря, а очите му се разшириха тревожно. — Ала ти казваш това, за да ме объркаш! За да избегнеш въпроса ми!

Засега Келхус бе преценил успешно всяко разклонение на мисълта на дивака. Отговорите на Наюр следваха ясен модел: той се хвърляше по пътя, който му отваряше дуниайнът, а после се отдръпваше. Докато разговорите им следваха сходен модел, Келхус знаеше, че воинът скилвенди ще се чувства в безопасност.

Но как да продължи?

Нищо не мамеше толкова добре, колкото истината.

— Всеки човек, когото съм срещал — каза той накрая, — съм разбирал по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си.

Лекото примигване от потвърден страх.

— Но как е възможно това?

— Защото съм развъден. Защото съм трениран. Защото съм един от Подготвените. Аз съм дуниайн.

Конете им игриво изтропаха през плиткия поток. Наюр се наведе настрани и се изплю във водата.

— Още един отговор, който не е отговор — отсече той.

Можеше ли да му каже истината? Не и цялата, със сигурност.

Келхус започна с подобието на колебание:

— Всички вие — твоите съплеменници, жените ти, децата ти, дори враговете ви отвъд планините — не могат да видят истинските източници на мислите и делата си — или смятат, че сами са техен извор, или мислят, че той се намира нейде отвъд света — от Външността, както чух да го наричат. Онова, което ви предхожда, което наистина определя мислите и делата ви, остава или изцяло незабелязано, или приписано на демони и богове.

Мъртвите очи и стиснатите зъби на нежелани спомени. Баща ми вече му е казал това…

— Онова, което предхожда, предопределя онова, което следва — продължи Келхус. — За дуниайните няма по-върховен принцип.

— И какво точно предхожда? — попита Наюр, опитвайки се да насили подигравката в тона си.

— За човеците ли? История. Език. Страст. Обичай. Всички тези неща определят начина, по който хората говорят, мислят и действат. Това са скритите конци, на които висят всички.