Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 213
Р. Скот Бакър
Келхус видя Най-краткия път. Логоса.
— Извинявам се — каза той колебливо. — Казах нещо неподходящо.
Наюр изсумтя.
Другият мъж извъртя лице към него, а дълбоко разположените му очи горяха с дивашко предизвикателство.
— Кажи ми, дуниайне, как може човек да насочва мисли така, както другите насочват коне?
— Какво искаш да кажеш? — попита Келхус рязко, сякаш се чудеше дали да не се обиди. Нюансите на интонацията при скилвендския бяха безбройни, фини и се различаваха драстично между мъже и жени. Въпреки че равнинецът не го осъзнаваше, той бе отнел на Келхус важни инструменти като го ограничи до жените си.
— Дори сега — излая Наюр — се мъчиш да насочиш движенията на душата ми!
Лекото пулсиране на сърцето му. Плътността на кръвта в обрулената му кожа.
— Смяташ, че това е направил баща ми с теб.
—
Засега Келхус бе преценил успешно всяко разклонение на мисълта на дивака. Отговорите на Наюр следваха ясен модел: той се хвърляше по пътя, който му отваряше дуниайнът, а после се отдръпваше. Докато разговорите им следваха сходен модел, Келхус знаеше, че воинът скилвенди ще се чувства в безопасност.
Но как да продължи?
Нищо не мамеше толкова добре, колкото истината.
— Всеки човек, когото съм срещал — каза той накрая, — съм разбирал по-добре, отколкото той сам е разбирал себе си.
Лекото примигване от потвърден страх.
— Но как е възможно това?
— Защото съм развъден. Защото съм трениран. Защото съм един от Подготвените. Аз съм дуниайн.
Конете им игриво изтропаха през плиткия поток. Наюр се наведе настрани и се изплю във водата.
— Още един отговор, който не е отговор — отсече той.
Можеше ли да му каже истината? Не и цялата, със сигурност.
Келхус започна с подобието на колебание:
— Всички вие — твоите съплеменници, жените ти, децата ти, дори враговете ви отвъд планините — не могат да видят истинските източници на мислите и делата си — или смятат, че сами са техен извор, или мислят, че той се намира нейде отвъд света — от Външността, както чух да го наричат. Онова, което ви предхожда, което наистина определя мислите и делата ви, остава или изцяло незабелязано, или приписано на демони и богове.
Мъртвите очи и стиснатите зъби на нежелани спомени.
— Онова, което предхожда, предопределя онова, което следва — продължи Келхус. — За дуниайните няма по-върховен принцип.
— И какво точно предхожда? — попита Наюр, опитвайки се да насили подигравката в тона си.
— За човеците ли? История. Език. Страст. Обичай. Всички тези неща определят начина, по който хората говорят, мислят и действат. Това са скритите конци, на които висят всички.