Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 211
Р. Скот Бакър
Мисли, извиращи от тъмнината? Може би Наюр разбираше истината в това повече от много други. Постоянно го тормозеха мисли, които не можеше да са негови собствени. Колко пъти, след като бе удрял някоя от жените си, гледаше зачервената си длан и мислеше:
Ала това нямаше значение.
— Не затова не ти вярвам — каза Наюр, мислейки:
Сякаш виждаше мислите му, Келхус каза:
— Не вярваш, че един син може да бъде убиец на баща си.
— Да.
Мъжът кимна.
— Сантименталности като синовната обич само ни излагат на тъмнината, правят ни роби на обичаи и настроения… — Блестящите сини очи впримчиха погледа на Наюр с невъзможното си спокойствие. — Не обичам баща си, равнинецо. Аз не обичам. Ако убийството му ще позволи на братята ми да продължат своята мисия, тогава
Наюр се загледа в мъжа, а главата му бръмчеше от умора. Можеше ли да повярва на това? В казаното от Келхус имаше истина, която не можеше да отрече, но пък Наюр подозираше, че дуниайнът може да накара всичко да звучи убедително.
— Освен това — продължи Анасуримбор Келхус, — ти със сигурност разбираш нещо от тези работи.
— Какви работи?
— Синове, убиващи бащите си.
Вместо да отговори, воинът скилвенди го изгледа с яростен, но прекършен поглед, а после се изплю.
* * *
Запазвайки изражението на празно очакване, Келхус го обви в дланта на сетивата си. Степта, приближаващият поток, всичко в периферията му се оттегли и изчезна. Наюр урс Скийота погълна света. Забързаният ритъм на дъха му. Разположението на мускулите около очите му. Пулсът му, като дъждовен червей, сгърчен между сухожилията на врата му. Той се превърна в хор от символи, оживял текст, и Келхус щеше да го разчете. Ако тези обстоятелства подлежаха на овладяване, всичко трябваше да бъде изчислено.
Откак изостави трапера и избяга на юг през северната пустош, Келхус срещна много хора, особено в града Атритау. Там той откри, че Люет, траперът, който го беше спасил, не е изключение. Родените в света хора бяха също толкова простовати и объркани, колкото и ловецът. Келхус трябваше само да промълви няколко базови истини и те се изпълваха с удивление. Трябваше само да събере тези истини в недодялани проповеди и те биха предали притежанията, любимите си и дори децата си. Четиридесет и седем мъже го придружиха, когато той напусна през южната порта на Атритау, нарекли сами себе си