Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 207

— Не съм. — Дълго поемане на въздух. — Но ти вече знаеш това.

— Мисля, че знам.

Той извади хораето си от малката кесия на пояса, а после го хвърли в ниска дъга. Брънките издрънчаха. Чужденецът сграбчи сферата във въздуха, сякаш е муха.

Нищо не се случи.

— Какво е това?

— Дар за моя народ от много древни времена. Дар от нашия Бог. Убива вещици.

— Руните по него?

— Не означават нищо. Вече.

— Не ми вярваш. Боиш се от мен.

— Не се боя от нищо.

Никакъв отговор. Пауза, в която да обмисли зле подбраните думи.

— Не — каза накрая дуниайнът. — Боиш се от много неща.

Наюр стисна зъби. Отново. Това се случваше отново! Думи като лостове, които го избутваха назад, по пътека, увиснала над пропаст. Яростта го изпълни като огън. Като свиреп пожар.

— Ти — изсъска той през зъби — знаеш, че съм различен от другите. Почувства присъствието ми чрез жените ми заради моето познание. Знай, че ще правя точно обратното на много от нещата, които ми казваш, просто защото ти ги казваш. Знай, че всяка нощ ще използвам заешки вътрешности, за да реша дали да те оставя да живееш. Зная кой си ти, Анасуримбор. Зная, че си дуниайн.

Ако мъжът се разтревожи, не го издаде по никакъв начин. Вместо това просто каза:

— Ще отговоря на всичките ти въпроси.

— Искам да ми кажеш всичко, което си разбрал за сегашните си обстоятелства. Ще ми обясниш причината да дойдеш тук. Ако не го направиш задоволително, ще те убия… незабавно.

Заплахата беше могъща, думите — изпълнени със сигурност. Други хора биха ги обмислили, биха ги претеглили в тишина, за да преценят отговора си. Но дуниайнът не го стори. Той отговори незабавно, сякаш нищо, което Наюр би могъл да каже или да направи, не можеше да го изненада.

— Все още съм жив, защото баща ми е минал през земите ви в дните на твоята младост и е извършил някакво престъпление, за което сега търсиш мъст. Не мисля, че за теб е възможно да ме убиеш, въпреки че го желаеш. Твърде си интелигентен, за да откриеш удовлетворение в заместители. Разбираш опасността, която представлявам, ала все пак се надяваш да ме използваш като инструмент за достигане на по-важната си цел. Така че моите обстоятелства са част от целта ти.

Моментна тишина. Мислите на Наюр се вихреха едновременно в шок и съгласие, ала после се отдръпнаха във внезапно подозрение. Този човек е интелект… Война.

— Разтревожен си — каза гласът. — Очакваше тази оценка, но не и че ще я изкажа, и тъй като я изказах, се боиш, че просто си играя с очакванията ти, за да те подведа по някакъв подмолен начин. — Пауза. — Като баща ми, Моенгхус.

Наюр се изплю.

— Думите са ножове за твоя вид! Ала те невинаги режат, нали? Прекосяването на Сускара почти те е убило. Може би трябва да мисля като сранк.

Чужденецът започна да говори, ала той вече се беше завъртял на пета и се приведе, за да мине през изхода сред чистия въздух на степта. Извика хората си и ги наблюдава безстрастно, докато влачеха норсирая навън, а после го завързаха, както беше гол, за стълб близо до центъра на лагера. Часове наред мъжът хлипаше и виеше, крещеше за милост, докато го обработваха по старите методи. Дори червата му се разхлабиха, толкова силна беше агонията.