Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 196

Но как можеше човек да се бои, когато самите небеса трепереха от мощта им? Какво струпване само! Кой би предположил, че толкова велики личности ще прегърнат Бивника? И нещо повече. Свещеници, не само от Хилядата храма, но и от всеки култ, представляващи всички Аспекти на Бог, се бяха събрали на плажа или се спускаха от хълмовете, за да заемат местата си в Свещената война. Пееха химни, удряха цимбали, караха въздуха да горчи от тамян и възгласи. Идоли се помазваха с благовония и розово масло, а жриците на Гиера правеха любов с грубите воини. Наркотици се раздаваха с благоговение, а треперещите крещяха в екстаз от праха. Прогонваха се демони. Пречистването на Свещената война започна.

Мъжете на Бивника се събираха след церемониите, да обменят слухове или да обсъждат покварата на езичниците. Шегуваха се, че жената на Скайелт трябва да е по-мъжествена от Чеферамуни, или че нансурите предпочитат да се приемат един-друг през задника, поради която причина и маршируваха в толкова стегнати формации. Тормозеха скатаващи се роби и виеха към жените, носещи кошници с пране от река Фаюс. И по навик се мръщеха на странните групи чужденци, които неспирно бродеха из лагера.

Толкова много… Такова величие.

Четвърта част

Воинът

Дванайсета глава

Джиюнати

Вече обясних как Майтанет впрегна могъщите ресурси на Хилядата храма, за да осигури жизнеността на Свещената война. Описах бегло първите стъпки, поети от императора да я обвърже с имперските си амбиции. Опитах се да пресъздам първоначалната реакция на кишауримите в Шимех по кореспонденцията им с падиражаха в Ненсифон. Дори споменах омразния Консулт, за който най-накрая мога да говоря без страх от осмиване. С други думи, обръщах внимание почти изцяло на могъщите фракции и техните безлични цели. Ами отмъщението? Ами надеждата? Срещу мащаба на враждуващи нации и религии, как бе възможно тези дребни страсти в крайна сметка да овладеят Свещената война?

Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“

… макар и да общува с мъже, жени и деца, макар и да лежи със зверове и да се подиграва със семето си, той не би могъл да е така безнравствен, както философа, който лежи с всички неща на света.

Инри Седжен, „Учените“, 36, 21, Трактатът

Ранната пролет на 4111 година на Бивника, северната степ Джиюнати

Наюр остави утемотския лагер зад гърба си и подкара коня на север през оголената пустош. Подмина няколко стада добитък, като махаше с нежелание на далечните конници — просто въоръжени деца, — които ги пазеха. Утемотският народ беше оредял — не бяха много по-различни от бродещите племена на североизток, които трябваше да гонят от време на време от земите си. Катастрофата при Киют взе по-висока цена от тях, отколкото от много други скилвенди и сега техните братовчеди на юг, куотите и енутилите, нападаха пасищата им когато пожелаеха. Въпреки че Наюр бе постигнал много с малко средства в междуплеменната война, той знаеше, че утемотите са изправени пред изтребление. Дори нещо толкова просто като още една лятна суша щеше да ги обрече на гибел.