Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 183
Р. Скот Бакър
Зинемус се усмихна леко.
— Както и на мен… Много мъдър глупак е този Акамиан.
— Мъдър глупак, наистина.
Когато видяха, че принцът им е пристигнал, останалите от конрийската армия започнаха също да слизат на брега. Прояс погледна към Менеанор и видя лодки, носещи се по свирепите вълни. Скоро тези плажове щяха да са задръстени от мъже, от
Той прекара малко време в измъкване на подробностите около поражението на Калмемунис от Зинемус. Да, Калмемунис със сигурност беше мъртъв: фанимите бяха пратили отрязаната му глава като послание. Не, никой не знаел със сигурност как са ги изтребили езичниците. Оцелелите, каза Зинемус, докладвали, че кианците били безбройни, че разполагали поне с по двама воини за всеки от инритите. Ала Прояс знаеше, че оцелелите след жестоко поражение често говореха такива неща. Принцът бе като заразѐн с въпроси, всеки един толкова отчаян в желанието си да бъде зададен, че прекъсваше Зинемус насред отговора му. И нещо повече — изпълваше го особеното чувство, че е бил измамен, сякаш времето, прекарано в Конрия и насред морето, е било резултат от машинациите на друг.
Той не забеляза приближаващия имперски кортеж, докато нансурите не бяха почти до него.
— Самият Конфас — каза мрачно Зинемус, кимайки в тяхна посока — е дошъл да те омае, принце мой.
Въпреки че никога не го бе срещал, Прояс незабавно разпозна Икурей Конфас. Поведението на мъжа издаваше почти физическо усещане за нансурската имперска традиция: богоподобно хладнокръвие в изражението, воинската лекота, с която държеше посребрения си шлем под десния лакът. Дори по пясъка той успяваше да върви с котешка грация.
Конфас се усмихна, когато погледите им се преплетоха: усмивката на герои, които досега са се срещали само в слухове и по репутация. После застана пред него — почти митичният човек, успял да победи скилвендите. Прояс не можеше да не се впечатли и дори леко да се възхити на присъствието му.
Покланяйки се леко от кръста и протягайки ръка за войнишки поздрав, Конфас каза:
— В името на Икурей Зерий III, император на Нансур, те приветствам, принц Нерсей Прояс, на нашите брегове и в Свещената война.
— Боя се — продължи с лекота той, — че скорошните събития ще ни попречат да вярваме един на друг.
— Къде е Готиан? — попита Прояс.
— Върховният командир на шриалските рицари те очаква зад хребета. Той не обича пясък в ботушите си.
— Ами ти?
— Аз бях достатъчно мъдър да сложа сандали.
Думите му бяха последвани от смях — достатъчно, за да накара Прояс да изскърца със зъби.
Когато принцът не каза нищо, Конфас продължи:
— Калмемунис е бил твой човек, както разбирам. Не е изненадващо, че искаш да обвиниш други, а не своите собствени хора. Но нека те уверя, че палатинът на Канампурея загина заради собствената си глупост.