Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 182

— Светият шриах щеше да се намеси преди това — отсече Прояс, който не бе склонен да опрости ничие престъпление. — Калмемунис потегли и сега е мъртъв? Нима искаш да кажеш…

— Да, принце мой — отвърна мрачно Зинемус. Той вече бе разбрал всичко. — Първата битка от Свещената война приключи катастрофално. Всички те са мъртви — Истратмени, Гедафарус — всички барони-поклонници на Канампурея, заедно с хиляди други, избити от езичниците на място, наречено равнината Менгеда. Доколкото зная, само тридесетина галеоти от контингента на Тарсчилка са оцелели.

Но как бе възможно това? Свещената война, надвита в битка?

— Само тридесет? Колцина потеглиха?

— Повече от сто хиляди — първите галеоти, които пристигнаха, както и първите аинони, заедно с орди боклуци, които започнаха да се събират около Момемн веднага след призива на шриаха.

Тътенът и съскането на вълните изпълни тишината. Войската на Свещената война, или поне една огромна част от нея, бе изклана. Обречени ли сме? Възможно ли е езичниците да са толкова силни?

— Какво казва шриахът? — попита той с надеждата да заглуши тези мрачни предчувствия.

— Той мълчи. Готиан казва, че е изпаднал в траур за душите, изгубени в Менгеда. Но се носи слух, че се е изплашил, че Свещената война няма да може да надмогне езичниците, че чака знак от Бога, а знакът не идва.

— Ами императорът? Какво мисли той?

— Императорът през цялото време твърдеше, че Мъжете на Бивника подценяват свирепостта на Киан. Той скърби за неуспеха на Плебейската свещена война…

— На кое?

— Така започнаха да я наричат… Заради отрепките.

Срамно облекчение последва това обяснение. Когато стана ясно, че утайката на обществото — стари мъже, жени, дори сираци — също ще последват призива на шриаха, Прояс всъщност се разтревожи, че кампанията ще се превърне повече в преселение, отколкото в организиран поход.

— Публично императорът скърби — продължи Зинемус, — но тайно настоява, че никоя война срещу езичниците, свещена или друга, не би могла да успее без водачеството на неговия племенник, Конфас. Император или не, този човек е продажно псе.

Прояс кимна, най-накрая осмислил формата на събитията, срещу които бе изправен.

— И предполагам, че цената, която изисква за великия Икурей Конфас, е само и единствено договора му, хмм? Тази отрепка, Калмемунис, ни продаде до един.

— Опитах се, Господарю… Опитах се да удържа палатина. Но нямах нито ранга, нито хитростта да го спра!

— Никой няма достатъчно хитрост да налее разум на един глупак, Зин. А за ранга си няма как да обвиняваш себе си. Калмемунис бе арогантен и безбожен мъж. В отсъствието на по-достойни от него хора, той без съмнение се е опиянил от фалшивото си самочувствие. Сам си е навлякъл тази съдба, Зин. Просто е.

Ала Прояс знаеше, че далеч не е толкова просто. Императорът имаше пръст в тази работа. Беше напълно сигурен в това.

— И все пак — каза Зинемус — не спирам да си мисля, че можех да сторя повече.

Прояс сви рамене.

— Да кажеш „можех да сторя повече“ прави от човека човек, а не Бог. — Той изсумтя с тъга. — Всъщност Акамиан ми каза това.