Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 180

Най-сетне!

Но колкото и дълбоко да го трогваше тази мисъл, тя бе сподиряна от едно осъзнаване. Той беше първият, който целуна коляното на Майтанет в Сумна и сега бе сигурен, че ще е последното велико име, присъединило се към Свещената война.

Политика, помисли си кисело. Тя не бе, както я описваше философът Айенсис, договарянето на предимства в човешките общества; по-скоро представляваше някакъв абсурден търг, а не упражнение по ораторско майсторство. Човек продаваше принципите и набожността, за да постигне онова, което изискваха принципите и набожността. Омърсяваше се, за да се пречисти.

Прояс бе целунал коляното на Майтанет, беше се отдал на пътя, който вярата и принципите изискваха от него. Самият Бог бе определил този път! Ала той от самото начало бе заблатен от политика: безкрайните препирни с краля, баща му; вбесяващото забавяне, което сформирането на флотата му наложи; безбройните отстъпки, договори, прибързани удари, контраудари, ласкателства и заплахи. Струваше му се, че е продал душата си, за да я спаси.

Това изпитание ли е? За недостоен ли ме прецени?

Дори пътешествието по море се оказа тежко. Менеанор винаги беше капризен, а през зимата беше особено бурен. Близо до бреговете на Кирондж ги застигна буря, която изцяло ги изхвърли от това море. Принудени от неблагоприятните ветрове, те трябваше да рискуват с опасно близък до езическите земи курс — в един момент се намираха само на няколко дена път от самия Шимех, или поне така му каза глупавият навигатор, сякаш тази ирония би го зарадвала, вместо да го вбеси. После дойде втората буря, докато с усилие се влачеха на север, която разпръсна флотилията и отне живота на повече от петстотин мъже. На всеки ъгъл изглежда нещо трябваше да му пречи. Ако не хора — стихии, а ако не стихии — тогава хора. Дори сънищата му го измъчваха: сънуваше, че Свещената война вече е започнала; че той ще пристигне, за да сподели купа вино с императора, а после ще го пратят да си ходи у дома.

Може би трябваше да очаква това. Вероятно срещата с Акамиан в Сумна — при това докато коленичеше пред Майтанет! — бе нещо повече от вбесяващо съвпадение. Може би това беше поличба — напомняне от страна на боговете, които често се смееха, докато мъжете стискаха зъби.

Точно тогава една вълна блъсна лодката напред и заля хората в нея с разпенена и блестяща под слънцето вода. Също като жълъд върху коприна, носът се приплъзна по хребета на вълната. Неколцина от гребците извикаха. За момент изглеждаше сигурно, че ще се обърнат. Едно от греблата падна във водата. После лодката успя да се издигне нагоре и заора в неподвижния пясък и те се озоваха насред няколко локви, оставени от отлива. Прояс скочи заедно с мъжете си и въпреки протестите им, направи всичко по силите си да помогне да изтеглят лодката по-навътре по белия като кост плаж. Мерна флотилията си, разпръсната из яркото море. Струваше му се невъзможно. Бяха тук. Бяха пристигнали.