Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 179

— Напомни ми никога да не пресичам пътя на императора — каза сухо Акамиан.

— Той е демон. — Зинемус се изплю. — Коварен демон. И освен ако Прояс не успее да го надлъже, всички ние ще леем кръв не за Инри Седжен, а за Икурей Зерий III.

По някаква причина името на Късния пророк напомни на Акамиан за студеното време. Той се загледа с празен поглед в сребърно-ониксовата геометрия на дъската за бенджука. Наведе се напред, сграбчи малкия окръглен от морето камък, който бе използвал да замести липсващата фигура, а после го хвърли през прахта отвъд навеса им. Играта внезапно му се струваше детинска.

— Значи се предаваш? — попита Зинемус. Изглеждаше разочарован; все още си мислеше, че щеше да победи.

— Нямам надежда — отвърна Акамиан, мислейки не за играта, а за Прояс. Принцът щеше да пристигне напълно обкръжен от врагове и магьосникът трябваше на свой ред да го тормози, да му каже, че дори обожаваният от него шриах играе някаква тъмна игра…

* * *

Въпреки зимния здрач, в павилиона бе топло. Езменет седеше, обгърнала колене с ръцете си. Кой би помислил, че ездата носи такава болка в краката?

— Мислиш си за някой друг — каза Сарсел.

„Гласът му бе толкова различен, помисли тя. Толкова уверен.“

— Да — отвърна.

— Схоластика от Завета, предполагам.

Шок. Но пък тя си спомняше как му каза…

— И какво от това? — попита Езменет.

Той се усмихна и тя, както винаги, се почувства едновременно смутена и възбудена. Нещо в зъбите му, може би? Или устните?

— Именно — каза рицарят. — Схоластиците от Завета са глупаци. Всички в Трите морета го знаят… Известно ли ти е какво казват нилнамешите за жени, които обичат глупаци?

Тя се обърна с лице към него и го изгледа бездушно.

— Не. Какво казват нилнамешите?

— Че когато спят, те не сънуват.

И той я притисна нежно към възглавницата си.

Единайсета глава

Момемн

Разумът, според Айенсис, е капацитетът да надмогнеш невиждани досега препятствия, за да удовлетвориш желанието си. Онова, което различава човека от зверовете, е неговият капацитет да надмогва безбройни препятствия чрез разума.

Ала Айенсис е объркал случайното с основното. Преди капацитета да надмогнем безбройните препятствия идва капацитетът да застанем срещу тях. Не това, че разсъждава, определя човека, а това, че се моли.

Екианус I, „44 послания“

Късната зима на 4111 година на Бивника, Момемн

Принц Нерсей Прояс от Конрия се препъна, а после възвърна равновесието си, докато мъжете гребяха с лодката през вълните. Искаше да пристигне на бреговете на Нансуриума изправен, ала Менеанор, който бе решил да блъска плажа, докато целият свят не се превърне в море, му пречеше. Вече два пъти пенести водни стени едва не го бяха съборили през борда и той откри, че се чуди дали да не предпочете разума пред решителността. Огледа оголения пясък на плажа и видя, че само знамето на Атремпус се намира в непосредствена близост. Това го убеди, че да пристигне сух и седнал е по-добре от това да пристигне полуудавен.