Читать «Туист агейн» онлайн - страница 5

— Защо лъжеш бе сине майчин! — продължи баща ми и напълно отряза изхода ми за бягство. Стана напечено. Съвсем извънредна и бедствена ситуация.

— На Геновеца майка му дала два лева… — продължих неубедително.

— Леля ти Йошка ни каза всичко, не отричай! А от портмонето липсват три лева. Нали от тях са бонбоните?

Пък като се започна една гонитба. Автомобилното състезание за „Формула1“ ряпа да яде. Бях едно от най-бързите хлапета в махалата. Краката ми бяха здрави и тичаха без грешка.

Малко ли тренировки бях направил с теленото колело и карачката около кооперацията. Най-накрая се мушнах под леглото. А тая гадна точилка бръска ли бръска пред мен, зад мен и в повечето случаи по мен. Накрая не издържах и се разревах. Ама рев на какво му се казва.

— Няма вече-е-е! Татко-о-о, Няма вече-е-е! — И с това боят приключи, вероятно под въздействието и на майка ми.

Сега след толкова години още си го спомням тоя бой заради моята лъжа за пияните вишни. След това имаше още един бой, заради ловната ми страст. Бях уловил петела на баба Мица с едно царевично зърно завързано на дълъг бял конец. И тая история нямаше да се разчуе, ако не беше предателството на Свинята. Разкречети се копелето из цялата махала та стигна чак до ушите на баща ми, но това е една друга история.

Не устоях на изкушението да си го върна на двамата братя. Причаках Свинята точно когато излизаше от входа. Беше хванал един помияр и се опиваше да го дресира.

Ритнах помияра в задника, а Свинята старателно набих по всички квартални правила на бандата. Цял месец след това, щом ме видеше, най-предпазливо ме заобикаляше, ама съвсем отдалече. Псуваше ме, но страхливо без да се приближава, а когато минавах през „рисковата зона“ доста често усещах топлата мокрота на урината му по гърба си.

Тая пролет на шейсет и първа беше наситена със знаменателни събития. Едно от тях бе, че излезе на мода един нов танц, „туист“ му казваха. Бях споменал, че живеехме по две семейства в малките апартаментчета. В нашето имаше две сестри, и двете бяха гимназистки. Точно когато излезе на мода туиста, те усетиха първия полъх на любовта. Тогава не знаех съвсем точно какво означаваше тая дума, само предполагах. Но от предположения до реализация разстоянието е колкото от Земята до Луната. Та мине не мине ден и в нашето апартаментче гръмваше един лампов магнетофон „Мамбо“. Репертоарът от песните вече го бях научил наизуст. Всичко беше туист. Най-ми харесваше едно парче което се казваше „Туист агейн“.

Бях любопитен пич. Исках да видя как се играе. И видях! Една сюрия гимназисти редовно събираше килима в хола на комшиите. Моя милост в тоя момент гледаше през ключалката на вратата. Изучих движенията на танца детайлно, само с едното гледане. А когато реших, че вече съм го усвоил, започнах и да го практикувам.

Това ставаше винаги когато нашите бяха на работа, а у съседите гърмеше „Мамбо“-то.

Нали не можех да пазя тайна! Реших, че е добре да запозная и бандата с тоя моден танц. Удобни моменти — дал Бог. Точно пред нашата кооперация имаше една тясна кална уличка. В първия двор живееше един вечно пиян каруцар. Цирка му викаха. Защо ли? Защото винаги когато се напиеше правеше цирк. А това беше почти винаги след като вземеше възнаграждението от каруцарския курс. Тогава той вдигаше скандал до бога, буйстваше, псуваше всички наред, а като се умореше лягаше на пейката пред нашата кооперация и заспиваше. Там май му беше най-удобно, защото жена му го пъдеше.