Читать «Туист агейн» онлайн - страница 7

Скочихме от платформата и се затичахме към кооперацията. Баща ми се показа на вратата на вход „А“ и ме повика с ръка.

— Ето ти 10 стотинки! Иди до РЕП-а и купи двата нови вестника, „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“!

Не чаках повторна покана. Стиснах стотинките в шепата си и се затичах нагоре към площада, където беше стария РЕП за вестници и списания. Незнайно откъде всеки от бандата се беше сдобил със стотинки и всички затичаха подир мен. Трябваше да купим новите вестници. Тогава нямаше телевизия и цялата информация за актуалните събития течеше от радиоточката и от вестниците.

Тичах задъхан. Усещах задъханите гласове на приятелите си зад мен. Тук там хората се спираха и ни питаха. „Какво се е случило, бе деца?“

А ние без да спираме, тичахме задъхани и крещяхме, „Гагарин е излетял!“, „Има съветски космонавт в космоса!“

И сега си спомням онова тичане. Бях най-бързото хлапе от бандата, защото имах съответната тренировка, с онова телено колело с карачка около кооперацията. Абе, беше едно тичане…

Информация за текста

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2932]

Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45