Читать «Туист агейн» онлайн - страница 4

— Обещай, че вече няма да наричаш Мишо с това име! Обещай! Ако искаш, Мишок — може! Но не и това!

— Добре-е-е! Добре-е-е! Обещавам! — бях наистина уплашен, защото не очаквах такъв развой на събитията.

По нататък няма да разказвам как продължи вечерта, защото не е интересно. Настроението на всички тотално се развали. От тоя мой неволен гаф!

След тоя случай почти два месеца не смеех да наричам Мишока с обидния прякор, но понеже никой друг от бандата не спази това обещание, постепенно го наруших, но внимателно. Само когато се убедях, че Мишовия баща не е наблизо.

Повече от интересни бяха събитията след това гости. На моя милост тези бонбони така се бяха усладили, че не устоях на изкушението и откраднах скришом от портфейла на баща ми три лева. Купих от кварталната бакалия една кутия „Пияни вишни“. Знаех, че ако се разчуе събитието, боят ми беше вързан в кърпа, затова скрих ценната вещ на тавана, в плетената от ракита детска количка под куп стари черги. Цялото ми нещастие бе, че въобще не можех да пазя тайна. Бях си едно наивно и прямо хлапе. След четвъртия бонбон реших, че трябва да споделя тайната си с Гаргата. Пресрещнах го по стълбището, намигнах му тайствено и го заведох на тавана. Показах му кутията, а той като да опули ония ми ти зъркели.

— Откъде пари бе Лепка(такъв ми беше прякора тогава)? — почти тихо, почти наглас издекламира Гаргата.

— Шъ-ъ-ът! Тайна! Сега ще вземем по един а след обяд по още един. И да не казваш на никой, особено на Свинята! Само ние да си знаем…

— Нема, бе Лепка! Не бой се! Само ние! — тържествено се закле Гаргата. Има една стара приказка. Тайната остава тайна дотогава, докато не станат двама които я пазят. На следващия ден направих едно разузнаване към тавана, просто хей така за да установя дали бонбоните бяха в това състояние в което ги бяхме оставили. С трепет извадих кутията изпод старите черги и какво да видя… В кутията се въргаляха само няколко ароматни хартиики и нито един бонбон. Егати! Бах като ударен от гръм. Гаргата ме беше предал. Беше казал на брат си за бонбоните и двамата ги бяха изяли до един. Разбира се отговорността беше поел Свинята. Не очаквах такава подлост. Така ми се падаше, като не можех да пазя тайна.

С това историята не свърши. Два дни след това майката на Гаргата се похвалила на майка ми, че съм купил цяла кутия „Пияни вишни“. На момента бил свикан родителския съвет и обсъдена ситуацията. Въобще не знаех какво ме очаква. Когато се прибирах от училище бях посрещнат от необичайно мълчание и тишина. Баща ми се беше се изпънал във войнствена поза с точилката в ръка. Майка ми хъмкаше неопределено.

Мигом заех стратегическо положение за бягство. Ситуацията ми беше до болка позната, защото много пъти се беше повтаряла.

— А сега да видим от къде взе парите? — започна тихичко баща ми.

— Какви пари? — запитах невинно, догаждайки се вече за истината.

— Парите за пияните вишни!

— А-а, да. Ами събрахме си ги, Гаргата, Геновеца, Скопи и Мозъка. И си купихме.