Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 5

Пендъргаст спря, за да избегне една дупка на пътя с размерите на лунен кратер.

— И?

— Това е историята.

— Но какво се е случило с лъва? Убили ли са го все пак?

— Няколко професионални ловци се опитали да го проследят без успех. Той просто продължил да убива, докато не умрял от старост – ако наистина е умрял. Това е. – Пендъргаст завъртя театрално очи към нея.

— Наистина, Алойзиъс! Знаеш много добре, че това не може да е същият лъв.

— Може да е негов потомък, който носи същата генетична мутация.

— И може би има същите вкусове – произнесе Хелън със сардонична усмивка.

* * *

Докато следобедът преваляше, минаха през още две изоставени села, обичайните крясъци на децата и мученето на говеда бяха заменени от бръмченето на насекоми. Стигнаха в лагера Кингазу след залез, когато над саваната се спускаше син полумрак. Лагерът беше на река Луангва, представляваше група кръгли колиби с конични покриви, подредени по протежението на двата бряга с бар на открито и навес за хранене.

— Какво възхитително място! – каза Хелън като се огледа.

— Кингазу е един от най-старите лагери за сафари в страната – отвърна Пендъргаст. – Бил основан през 1950-та, когато Замбия още е представлявала част от Северна Родезия, от ловец, който осъзнал, че привличането на хора да снимат животни може да бъде също тъй вълнуващо, както и убиването им – и много по-доходно.

— Благодаря, професоре. Ще има ли тест след лекцията?

Когато влязоха в прашния паркинг, видяха, че барът и навесът за хранене са празни, персоналът на лагера се беше подслонил в околните бунгала. Всички крушки бяха светнати, генераторът пъхтеше с пълна сила.

— Явно са разтревожени – каза Хелън, като отвори вратата на колата и излезе в горещата вечер. Въздухът звънтеше от цикади.

Вратата на най-близкото бунгало се отвори, нашарвайки с жълти ивици светлина утъпканата земя, и един мъж с изгладени дрехи в цвят каки, под които се очертаваше нож, обут в кожени обуща и три четвърти чорапи, излезе отвътре.

— Окръжният комисар, Алистър Уокинг – прошепна Пендъргаст на съпругата си.

— Никога не бих предположила.

— А другият с него, с австралийската каубойска шапка, е Гордън Уисли, концесионерът на лагера.

— Влезте – покани ги окръжният комисар, след като се ръкуваха. – Можем да говорим по-спокойно в колибата.

— Господи, не! – възкликна Хелън. – Цял ден бяхме затворени в колата – нека изпием по едно питие в бара.

— Ами… – колебливо започна комисарят.

— Ако лъвът влезе в лагера, още по-добре. Тогава няма да се занимаваме да го дебнем в саваната. Не е ли така, Алойзиъс?

— Безупречен аргумент.

Тя хвана меката брезентова чанта, в която беше оръжието й, и я извади от багажника на Ленд роувъра. Пендъргаст направи същото, прехвърляйки една тежка метална кутия с амуниции през рамото си.

— Господа? – каза той. – Към бара?

— Много добре. – Окръжният комисар огледа пушките им за сафари с явно облекчение. – Мисуму!

Върлинест африканец с плъстен фес и червен шал провря глава през една от вратите на помещението за персонала.

— Бихме искали да изпием по едно питие в бара – каза Уокинг. – Ако нямаш нищо против.