Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 206

В дъното на коридора зееше полуотворена голяма врата. Пендъргаст се промъкна като котка. Последните спални, покрай които премина, явно продължаваха да се използват, едната много голяма и елегантна, макар и доста спартанска, с наскоро оправено легло, прилежаща баня и гардеробна – и еднопосочно огледало, което гледаше във втора, свързана спалня, по-малка и по-аскетична, без други мебели, освен голямо двойно легло.

Пендъргаст стигна до вратата в дъното и се ослуша. Можеше да чуе, за първи път, слабото туптене на генератор. Откъм стаята не идваше никакъв звук: всичко тънеше в тишина.

Той се позиционира от едната страна и после с бързо движение се завъртя и ритна вратата с всичка сила. Тя се отвори и Пендъргаст едновременно с това се хвърли на пода.

Силен взрив от оръжие разцепи рамката на вратата над него и отнесе парче с размерите на баскетболна топка, поръсвайки го с тресчици, но преди стрелецът да успее да изпразни нов куршум в Пендъргаст, той използва момента да се претърколи и стана; вторият куршум заличи една странична масичка до вратата, но в този момент агентът беше върху стрелеца, уви ръка около врата му – и осъзна, че държи висока, поразително красива жена.

— Сега можете да свалите ръцете си от мен – произнесе тя студено.

Пендъргаст я пусна и отстъпи назад, насочил към нея четирийсет и петкалибровия си пистолет.

— Не мърдайте – каза той. – Дръжте ръцете си така, че да ги виждам. – Той бързо проучи стаята и беше смаян от онова, което видя: изключително модерна апаратура, състояща се от лъскаво медицинско оборудване – система за физиологически мониторинг, пулсов оксиметър, монитор за следене на съня, вентилатор, помпа за вливане, количка, преносим рентгенов апарат, половин дузина дигитални диагностични устройства. Всички захранвани с електричество.

— Кой сте вие? – попита жената. Гласът й беше леден, беше възвърнала присъствието на духа си. Беше облечена просто и елегантно в бледокремава рокля без шарки, не носеше бижута, но все пак беше грижливо гримирана, с направена коса. Но най-много от всичко Пендъргаст бе впечатлен от силния интелект зад стоманеносивите й очи. Позна я почти веднага от снимките.

— Джун Броуди? – каза той.

Лицето й пребледня, но съвсем леко. В напрегнатата тишина, която последва, един слаб вик, на болка или може би на отчаяние, се чу глухо през една врата в другия край на стаята. Пендъргаст се обърна.

Когато Джун Броуди заговори отново, гласът й беше все така студен:

— Боя се, че неочакваната ви поява е обезпокоило пациента ми. Което наистина е много жалко.

73.

— Пациент? – вдигна вежди Пендъргаст.

Броуди не каза нищо.

— Можем да обсъдим проблема по-късно – предложи Пендъргаст. – Между другото, моя колежка беше ранена в блатото. Имам нужда от лодката ви. Както и от тази апаратура.

Когато не се случи нищо, той махна с пистолета.

— Всичко, освен бързина и сътрудничество от ваша страна, би застрашило сериозно здравето ви.

— Не е необходимо да ме заплашвате.

— Страхувам се, че е. Трябва ли да ви напомня кой стреля пръв?