Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 205

Към един от стълбовете имаше прикрепена груба дървена стълба, направена от хлъзгави, прогнили летви. След още няколко минути той стигна до нея, хвана долната летва и се вдигна нагоре, опипвайки здравината на всяка следваща. След миг главата му беше на нивото на платформата. Огледа се, но не можа да види нищо на лунната светлина, нямаше признак за никакъв пазач.

Отпускайки се на платформата, той се претърколи по грубите дъски и остана да лежи на една страна, в готовност. Напрегна се и му се стори, че чува глас, съвсем слаб дори за неговия необикновен слух, който шепнеше нещо бавно и монотонно, сякаш нареждаше молитва. Луната сега беше точно отгоре и лагерът, навътре в дърветата, беше изпъстрен с лунни петна. Почака още малко. След това се изправи на крака и се стрелна към сянката на най-близката пристройка, притискайки се към стената. Един-единствен прозорец, потънал в сенките, хвърляше слаба светлина върху платформата.

Той пристъпи напред, зави зад ъгъла и се приведе, за да мине под втори прозорец. Заобиколи поредния ъгъл и се озова до една врата. Беше стара и разнебитена, с ръждясали панти, боята се лющеше на ивици. Натисна бравата и установи, че е заключена; малко усилие от негова страна – и ключалката не беше вече проблем. Той изчака приведен.

Никакъв звук.

Бавно завъртя топката, отвори вратата и прекрачи прага безшумно с насочено оръжие.

Погледът му бе посрещнат от голяма, елегантна дневна, някак овехтяла. В единия край се открояваше масивна каменна камина, а над нея – покрит с плесен препариран алигатор върху плоча; рафт с лули от изтравниче и тумбест апарат за газирана вода върху дървената полица над камината. До една от стените стояха празни сандъци за оръжия, други бяха пълни с изгнили платнища и въдичарски пръти, трети разкриваха рибарски мухи и примамки. Червени кожени мебели, поокъсани и напукани от годините, бяха групирани около угасналата камина. Стаята изглеждаше прашна, малко използвана. За такова голямо помещение бе забележително празна.

Един съвсем слаб звук от стъпки се чу точно над главата му, после мърморене.

Стаята беше осветена от няколко висящи керосинови фенери, сложени на възможно най-тъмните места. Пендъргаст откачи един, завъртя фитила да свети по-силно и прекоси стаята, стигайки до тясно, оградено стълбище, застлано плътно с пътеки. Бавно изкачи стъпалата.

Разликата между втория и първия етаж беше забележителна. Тук нямаше нищо от тежките, разпилени предмети, смесването на цветове, форми и шарки. Когато стигна последното стъпало, бе посрещнат от дълъг коридор, от двете страни, на който се редяха спални, явно от дните, когато лагерът е приемал гости. Но обичайните декорации, столовете и картините, както и рафтовете с книги напълно липсваха. Вратите бяха отворени, разкриваха голи стаи. Всеки прозорец бе покрит с тензух, явно да пропуска светлина. Всичко беше в убити тонове, почти черно-бяло. Дори дупките от чепове бяха грижливо запълнени.