Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 61

Наближаваме уличен контролен пункт. На вътрешната лента е паркиран масленозелен пикап „Форд“. Под тентата в задната му част е монтирана картечница, върху която е опрял десница униформен юнак с леко налудничав поглед. До пикапа стои друг военен, който изпитателно се вглежда в пътниците и колите. Щом съзира знаменцето и каменното лице на моя шофьор, той се изпъва и вдига ръка към челото си. Козируването ловко преминава в светкавично движение, с което военният сграбчва фуражката си частица от секундата преди поредния порив.

Прашната буря ни връхлита, когато до „Масуд Съркъл“ остава съвсем малко. Автомобилната колона пред нас почти престава да се движи. Бурята хвърля мръсния си плащ върху паметника на площада и го скрива от очите ни, а сетне се опитва да открадне нашия джип. Той обаче е брониран и доста тежък, така че отказва да бъде вдигнат във въздуха.

С много лашкане и чести спирания отминаваме площада и за десетина минути допълзяваме до „Пущунистан Съркъл“. Тежката метална порта на хотел „Сирина“ се отваря и джипът влиза вътре. Един охранител мушва за миг огледало на дълъг прът под шасито, с което претупва процедурата по огледа, и ние се отправяме към следващия проверочен пункт. Последната проверка е в кабина с метални врати, където влизам сам, за да ме сканират заедно с пътната ми чанта. Когато най-после се озовавам във фоайето, имам усещането, че съм влязъл в рая.

* * *

В Кабул основната характеристика на рая не е тишината, спокойствието или луксът, а сигурността. И тъй като няма друга сигурност извън тая, за която сам си се погрижил, след вечеря оглеждам стаята педя по педя.

Повод за това ми дава констатацията, че докато съм бил в ресторанта на хотела, някой е преровил чантата ми. Направил го е доста професионално, защото всички пакети и торбички са по местата си и дори ъглите им са ориентирани по начина, по който съм ги оставил. Само спихнатото целофаново пакетче с хартиени носни кърпички, което специално надух, преди да го поставя най-отгоре, подсказва, че първото впечатление лъже.

За мен проверката е добре дошла, защото в чантата ми няма нищо съмнително или нередно. Зная, че в очите на тези, които са я разпоредили, тя ще бъде своеобразна атестация, че макар и да е британски гражданин, във всяко друго отношение Джалил Ахмад Нур е най-обикновен и безобиден мюсюлманин.

Привършвам огледа с голямо задоволство. Първо, прозорците гледат към вътрешния двор на хотела, където далеч не всеки може да припари, и второ, от вътрешната страна те са облепени с противовзривно фолио, което при евентуален терористичен акт отвън пречи на стъклото да се разхвърчи из стаята под формата на стотици режещи шрапнели. И тъй като едва ли някой би рискувал да инсталира в най-добре охранявания хотел в града подслушвателни устройства заради малочислена археологическа експедиция, временно се успокоявам.