Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 60
Джон Кей
До тези, за които може да се отнася
„Братя,
Наскоро са били открити няколко важни пергамента. По всичко личи, че те са част от обширен текст, в който е закодирано древно знание с изключителна стойност.
За съжаление, тези документи са попаднали в ръцете на мощна профанна организация, чийто характер и възможности поне засега изключват вероятността документите да бъдат иззети или копирани, за да послужат за постигането на по-възвишени цели. И което е по-лошо — организацията, която сега ги притежава, подготвя експедиция за издирване на останалата част от текста.
Трябва да предотвратим възможността въпросните знания да бъдат използвани в ущърб на Свободните зидари, защото това може да направи невъзможно реализирането на Великите ни цели. Проблемът е, че документите са били открити в Афганистан, където няма редовно действаща ложа, а само неколцина временно пребиваващи членове от други ложи. Те обаче са възпрепятствани да действат, тъй като заемат такива постове в мироопазващите сили, че всичките им действия се следят от твърде много очи.
Затова призовавам всеки, който има възможност да се включи в спешното издирване на документите, да се обърне за повече информация към брат С.М., Върховен суверенен командир.
Бр.М.Т.
Върховен суверенен командир“
Глава 9
Бижута и ръчни изделия
Вятърът е превърнал малкия Юниън Джак на предния капак на джипа в лудо плющящо неясно петно. Въпреки това гледката ме изпълва със странна гордост. За пръв път в моя тридесет и пет годишен живот съм в ролята на официален гост на британско посолство.
Фактът, че за изпълнител на ролята се води не Джон Кей, а британският гражданин Джалил Ахмад Нур, не ме смущава, а по-скоро ме радва. Част от моята сигурност зависи от това дори посланикът и неговите хора да ме мислят за друг — та ако ще и статутът на този друг да е по-нисък.
В пълен синхрон с мислите ми мистър Смитсън — човекът, който ме посрещна на летището, за да ме прекара през съкратената ВИП-процедура, вероятно втори помощник на третия секретар — става още по-мрачен и сякаш глътва бастун. Познавам тоя вид хора. Едва ли е щастлив, че в момента е шофьор на някакъв натурализиран поданик на Нейно Величество. Още повече, че по обяд е бил на услугите и на двама професори, единият от които дори не е англичанин. После съзирам препятствието пред нас и разбирам: той също играе роля и я играе добре.
