Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 205

„Според стария хиванец Орфей спасил с песен жена си от смъртта.

Според гръцката митология Орфей слязъл за нея в Ада, но въпреки това я загубил.

На онзи остров руснаците се опитвали с музика да пречупят своите врагове.“

Не е ли ясно, че всяка идея, всяко постижение на духа може да се използва с противоположни намерения?

Чрез Кейт аз получих невероятен дар от Орфей, ала какво би сторил на мое място някой друг? Наивно е да разчитам, че всички, които се сдобият с подобен дар, ще проявят висок морал и сами ще ограничат желанията си заради доброто на другите.

Въпрос на време е някой да се опита да получи пълен контрол над умовете и душите. Какво ще поиска да постигне със способността за свръхясно мислене един талантлив и могъщ злодей? Дали утрешният свят няма да стане много по-непредвидим, ако музиката, възкръснала след толкова векове, се превърне в световен хит?

Кейт мисли, че повечето хора биха я възприели като своеобразен наркотик, ала опасността идва от онези, чиито мисловни способности ще се усилят многократно. Но как може да се определи кои ще бъдат те? Музиката очевидно не е повлияла на двамата професори така, както на мен. Какво ли е нужно за по-дълбокото й възприемане?

„За Одисеи лирата на Орфей е била страшно оръжие, гласи древният ръкопис. Песните на сирените не могат да се мерят с тези на Орфей, казва Добрев.

Музиката е само основата. Всичко оттам нагоре зависи от словото, казва Кейт.“

Какво е пеел на своите слушатели великият поет? Онези химни, за които добре каза, че превъзхождат химните на Омир със своята доброта и поетична сила? Дали някои днес би могъл да ги преведе обратно на оригиналния език? Щом само музиката на Орфей ме промени така, какво ще стане, ако чуя и думите?

Чакай, чакай, а каква цена ще се наложи да заплатя, ако се излъжа да угодя на това свое недообмислено желание? Защо се сещам за любимия си лимерик, в който се описва как една млада дама решила да се впусне в опасно приключение?

„Млада дама в Каджурахо С тигър на езда отпраха. Върнаха се от ездата: той — с усмивка на устата, тя — на тигъра в стомаха.“

Има приключения, които те унищожават или променят завинаги. Искам ли да бъда някой друг? Имам ли право да въвличам в пътуване с неизвестен край цялото човечество или дори само най-добрата и интелигентната част от него?

Някои знания е по-добре да останат скрити, каза ми в края срещата ни в Брадфорд Ди. Сега си давам сметка колко е бил прав. Не бива да му разкривам това, което сега знаем само аз и Кейт. Може да реши, че е негов дълг да съобщи какво е научил, и тогава… Само че как да укрия от него, че зная повече, отколкото му казвам?

Той ме улеснява, като продължава да ме разпитва, без да обръща внимание на паузата, която направих. А дали наистина е имало някаква пауза? Дали проблясъците на свръх яснота не са също тъй кратки, както проблясъците на светкавица?

— Какво възнамеряваш да правиш, Джон? Предполагам, че ще се върнеш към старите книги и мъртвите езици.