Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 14
Джон Кей
Всъщност какво ли искаше да каже Лозан със своя загадъчен съвет да огледам теснината?
Вонята на изгоряла плът го удари в носа, още преди да слезе от джипа. Тухлите над зиналия отвор за вратата и десния прозорец бяха почернели от пламъците, но някак се крепяха върху обгарялата дограма. Над левия прозорец обаче синееше небето, а на земята пред него имаше купчина обгорели парчета от тухли. Огънят беше срутил част от покрива.
Каландара стисна зъби и тръгна напред. С два скока преодоля петте стъпала и спря в отвора на вратата. Над полузатрупаната с отломки безформена купчина жужаха мухи. Трябваше му време, за да различи в овъглените останки отделни тела. Отдавна не беше виждал подобна картина, но споменът възкръсна с кристална яснота и той пак потръпна от погнуса. В къщата беше горяла високотемпературна смес от типа на напалма.
Каландара тежко слезе по стъпалата и направи знак с глава.
— Извадете телата отвън. Парвез, ти стой до мене.
Двамата охранители и шофьорът влязоха в къщата.
През разрушения прозорец полетяха тухли и овъглени парчета от гредите на покрива. Накацалите по стрехите на съседните къщи гарги заграчиха и Каландара отмести очи встрани. Тантурестият Парвез го гледаше изпод вежди.
— Да, господарю?
— С какво са дошли тук?
— Убийците ли, господарю?
Вместо да избухне, както би сторил, ако въпросът беше зададен от някой друг, Каландара се усмихна. Търпението, с което той се отнасяше към своя помощник, не се дължеше само на увереността, че Парвез е готов да умре за него. След смъртта на Малик не беше останал друг човек, към когото Каландара да изпитва привързаност. Ето защо той поясни:
— Не, Парвез. Малик и другите с него.
— Сигурно са били със сивия микробус.
— А той къде е?
Парвез се огледа безпомощно и вдигна рамене.
— Не зная, господарю.
— Колко души тръгнаха с Малик?
— Четирима.
— Сигурен ли си?
Парвез вдигна очи, сякаш за да ги преброи наум. Устните му мърдаха беззвучно.
— Абсолютно сигурен съм, господарю. Четирима.
Големия и Малкия Фариз изнесоха едно разкривено от огъня тяло.
— Оставете го ей там — протегна ръка Каландара — и наредете другите до него.
След малко на прашната земя пред къщата лежаха пет неузнаваеми трупа. Каландара извади от пояса си нож и повдигна с плоската страна на острието това, което беше останало от горната устна на най-едрото тяло. Плътта се разкъса и отдолу проблесна златен мост.
Каландара захапа долната си устна. Нямаше никакво съмнение. Малик беше мъртъв.
— Увийте го и го внесете в джипа.
Големия Фариз отвори задната врата и измъкна навит на руло килим. Все още приведен над трупа, Каландара го спря с ръка.
— Чакай, чакай. Кажи какво виждаш на челото му.
