Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 194

— Какво имаш в джобовете?

— По-късно разбрах, че не гризе клонче — разказваше Сандерсън. — Или поне не само клонче. Така прикриваше, че дъвче нещо друго. Беше започнал отрано. Беше решил да вземе свръхдоза. Една фатална доза, докато изкачвахме хълма, и още, когато стигнахме върха. Той мразеше живота си. Онази история с военното разузнаване го беше крепила известно време, но всичко свърши. Опълчиха се срещу него и той се предаде. Реши да почука на небесните порти и ако те се отворят, да премине през тях.

Ричър не каза нищо.

— Защо не? — продължи Сандерсън. — Сай не виждаше изход. Скоро нямаше да има пари. А за него това бе непознато. Както липсата на късмет за мен. Наблюдавах го как си отива. В началото всичко беше чудесно. Изглеждаше щастлив. Лежеше по гръб, а около него ухаеше на борове. Дишането му започна да се забавя. Накрая спря. Това беше.

— Съжалявам.

— Аз също съжалявах. Себе си. И се радвах за него. Така беше най-добре. Оставих го там. Той обичаше тези хълмове. Обичаше животните там. Събрах нещата си от къщата му и се прибрах в онази, другата.

— Какво са търсели хората, които са проникнали в дома му?

— Неговото копие от доклада. Държеше го в чекмеджето на бюрото си. Първото място, на което би го потърсил някой.

— Какво пишеше в доклада?

— Описваше се класическа сделка от типа пари срещу стока. Полковник от медицинския батальон на морската пехота отклоняваше лекарствата и ги продаваше на Артър Скорпио. Това правеше Скорпио преди две години. Сега схемата е различна. Но тогава Сай купуваше медикаменти, които би трябвало да получава безплатно. Предполагам, че полковникът е разбрал за разследването му и се е уплашил от проблемите, които то би могло да му създаде.

— Скорпио знаеше името на Сай — каза Ричър. — Подхвърли ми го като примамка.

— Може полковникът да му го е казал.

— А може той да го е казал на полковника. Ако онзи майстор на покриви е видял някои неща, може и Били да ги е видял. И Били да е казал на Скорпио, а Скорпио на полковника. Онова разследване така и не е започнало. И никога няма да започне. Провалили са го със заповедта за арест. Мисля, че всичко съвпада във времето.

— Смяташ, че Скорпио го е издал?

— Трябва да тръгваме — каза Ричър. — Време е да му отидем на гости.

48

Сандерсън шофираше из тъмните и тихи като гробища улици. Караше бавно, но без да спира. Стигна ъгъла, на който се намираше магазинът за хранителни стоки.

Ричър видя до бордюра да спира черен седан. Колата на Артър Скорпио. Същата, която го бе причакала пред ресторанта. Зад волана седеше същият тип. Когато Ричър го бе видял за последен път, той лежеше на пода в пералнята и се опитваше да си поеме дъх.

Сандерсън спря плътно зад линкълна, а Ричър настигна мъжа на тротоара на две крачки от входа на пералнята.

Удари го веднъж, колкото да го замае. Онзи се свлече на колене и вдигна ръка в знак на капитулация. Каза, че шефът му наредил да докара колата, след което щели да тръгнат към магистралата, към някакъв гараж на Пътното управление. Господин Скорпио щял да излезе всеки момент.