Читать «Точно в полунощ» онлайн - страница 192

Накамура пристъпи напред. Скорпио бе затворил телефона. Не се чуваше никакъв звук освен тихо бръмчене. Като на вентилатор. Но не и изстрели, писъци или викове за помощ.

Накамура пристъпи напред. Надзърна през процепа. Беше малък и не се виждаше почти нищо. Тя побутна леко вратата.

Сандерсън отби на паркинга пред един търговски център. Дръпна ръчната, но остави двигателя да работи. Резервоарът на доджа бе пълен догоре. Колата бе готова за дълго пътуване. За търговска обиколка. До Айдахо може би или до Вашингтон.

— Оказва се, че през слабините минават множество нерви — каза тя.

— Как разбра? — попита Ричър.

— Сай непрекъснато изпитваше болка. Беше пристрастен, разбира се. Отначало му изписвали лекарствата от Корпуса на морската пехота. После изведнъж спрели. Ей така, без никакво обяснение. Сай решил, че лекарите се презастраховат. Все пак ставало въпрос за силни опиати. Той обаче имал нужда от тях. Спорил, убеждавал, но не постигнал нищо. Започнал да обикаля от лекар на лекар, за да събере повече рецепти. След което започнал да обикаля аптеките, за да си купува лекарствата. Не било трудно. А това го ядосвало. Трябвало само да протегнеш ръка и да си набавиш нужните медикаменти. Защо лекарите на морската пехота били толкова предпазливи? Свързал се с тях. И някой изплюл камъчето. Лекарите изобщо не били предпазливи. В складовите ведомости царял пълен хаос. Запасите били на привършване.

— Някой е отклонявал лекарства и ги е продавал на черно.

— Сай превърна това в мисията на живота си. Искаше да открие този човек. Заради самия себе си и заради своите събратя от морската пехота. Той вече купуваше нелегално. Вече бе станал част от мрежата. Трябваше да порови още малко. В крайна сметка откри виновника, написа писмо и го изпрати до Агенцията за военно разузнаване.

— Защо там?

— Имаше теория, че военното разузнаване следи всички родове войски, всички армейски служби. Смяташе, че така е по-добре, отколкото да го изпрати на морската пехота. Опасяваше се да не потулят случая.

— И какво стана?

— Чакахме. Предположихме, че ще отговорят след пет-шест дни. Пощенските услуги тук са доста бавни. Но той беше сигурен, че веднага ще се свържат с нас. Изминаха шест месеца. После се появи онази заповед за арестуването му.

— Някой си е покрил задника.

— Същото си помисли и Сай. Отказа се. Предаде се. Понякога човек печели, понякога губи. Не можеш да се сражаваш със системата. Беше началото на пролетта и решихме да се изкачим високо в планината. Първите филизи бяха покарали. Сай беше щастлив. Беше израснал на Източното крайбрежие, а сега прекарваше дните си сред природата, гризеше някакво клонче и се правеше на истински планинец. Онзи ден се излегнахме на една полянка. Джобовете ни бяха тъпкани с дрога. В такива дни и двамата знаехме, че ще стигнем до седмото небе. Ще прекараме страхотно…

— Какво се случи?

— Той умря.

* * *

Накамура побутна вратата десет сантиметра, после петнайсет, двайсет… Надзърна вътре. Скорпио беше с гръб към нея. Стоеше сам на дълго бюро, покрито с електронно оборудване. Настолни компютри, монитори, клавиатури, мишки… В стаята беше горещо. Работеше вентилатор. Тя извади значката и пистолета си. После отвори вратата докрай.