Читать «Топси» онлайн - страница 5

— Хубавъ хранъ — казъх й аз. — Най-дубратъ!

— Най-_гадната_! С много мазнини, силно калорична. Кръвната ти захар и холестерол, и триглицериди бяха скочили до небето! И когато те охранват до хиляда и петстотин паунда, те оставят сам за един ден. Знаели са, че ще се опиташ да станеш от леглото, мислели са, че ще паднеш на пода и ще умреш. Е, планът им почти е сработил. Имал си късмет, че си се заклещил във вратата и някой те е чул като крещиш. И дори тогава, малко е оставало да не се справиш. В момента, в който са разбили стената и са те измъкнали, си бил вече с толкова напреднал инфаркт, че почти си сдал багажа в линейката, докато те докарат. Почти са успяли, Топси. Гадните плъхове за малко да успеят да ти докопат парите.

— Нямъм пъри.

— Така ли? Хора, които нямат пари, не могат да си позволят апартамент като този, и то в частна клиника. Как би нарекъл онези дванайсет милиона долара, които си спечелил?

Уф, да бе. Тува. Спичелих ги в държавнатъ лутария приди някулку гудини. Пунякугъ забравям някои нища. Помня, чи Сал и Мари многу съ зарадвъхъ. Точну тугавъ съ нънесухъ и зъпочнахъ дъ съ грижът зъ мен. Утнасяхъ съ наистинъ дубре. Разбирахъ, чи трябвъ дъ ям.

Трябвъ дъ ям пустуянну. Всичку, коету си спомням ут детствуту беши хранатъ. Мама ми готвиши приз цялуту времи и кугату вкъщи свършвъши хранатъ, утивъх нъ гости у приятили и технити майки ми забърквъхъ туй-унуй. Увулнихъ мъ ут първътъ ми рабутъ кату разнусвач в зилинчукувия мъгъзин на Анджелу, щото изяждъх пулувинътъ дуставкъ пу пътя. И каквату и рабутъ дъ имъх, винаги си харчих парити за ядини.

Хранатъ беши всичку зъ мен. Помня как упътвъх хорътъ пу времиту, кугату все ощи можих дъ съ разхождъм. Например: „Отивати ду «Дънкин Донътс» и завивати наляву, посли свивати зад трити куупирации и завивати надясну при «Дайъри Куийн» и посли ощи пулувин миля надолу пу улицътъ, идин блок след «Пейзънс Пица».“ Всичкити ми уриинтири бяха свързъни с хранъ.

Само чи, след къту спичелих лутариятъ и съ приместихми в Лонг Айлънд, станъх толкуз дибел, чи зъ мен свитът съ изразявъши в моятъ спалня, а времиту съ измервъши с времиту зъ ядини и тиливизионнити пруграми.

И сига тиливизурът е пуснът. Едно времи убичъх дъ гледъм тиливизия. Всичкити тиливизионни игри и толк шоутъ сутрин и съпункити слидобяд. Всичкити ги убужавъх. Сига ги мазя. Не шоутата — рикламити. Ядини! Изглеждъ всичку, куету прудавът е шибану ядини! Истинску мъчение, чувече! Направу полудявъм с дистанционнуту, саму дету всеки път къту привключъ, виждъм тува ядини, дету ми гу тикът в естествини цвитове! Направу шъ пулудея, нали разбиръш! Искъм дъ кажъ, аку ни е „Мак Доналдс“, шъ и „Бъргър Кинг“ или „Уендис“, или „Ред Лобстър“, с всичкити тези скъриди, куиту сякаш приливът ут идиния край нъ вилицътъ. Или мумченциту ут „Пилсбъри Дафбойс“, куету бутъ някъквъ новъ вкусутия с канелъ, или шукуладув кейк зъ микрувълнувъ, или „Рийсиз Пийсис“, или „Яжти гувежду — тува е истинскъ хранъ“, или „Доминус Пицъ“ или фъстъчину маслу „Питър Пан“ или пили ут „Холи Фармс“, или вафли „Даунифлейкс“, или чипс „Дориту Начу“ и ощи, и ощи, и ощи.