Читать «Топси» онлайн
Ф. Пол Уилсън
Ф. Пол Уилсън
Топси
Гари Рейзър ми се обади по телефона през октомври за антологията, която редактираше за „Дарк Харвест“. Беше я кръстил
По това време моята основна фикс-идея все още си оставаше
Върнах се към
Започнах да пиша „Топси“ преди Световния фентъзи конгрес в Сиатъл и го завърших, когато се върнах в Джърси. Разказът е написан изцяло в първо лице и то на диалект. Това доста изморява, ако продължи прекалено дълго. Само че „Топси“ е едва три хиялди думи, точно колкото трябва. Наскоро бе преиздаден в
(Съвет: За да разберете всичко, четете думите фонетично и
* * *
Tъкму си дъвчъ аз унува ми ти угромну парче лъзаня, кугату нъ хуризонтъ съ пуявявъ систра Дулорис.
— Добрутро, Топси! — Казвъ тя, дукату влизъ с маршува стъпкъ в стаятъ с бялътъ си униформъ.
Те ми викът Топси.
Не мъ питайти, що ми викат тъй. Казвам съ Бруно. Но всички тук ми викът Топси.
— Ааа, не — казвъ тя. — Пак си си дъвкал чаршафите!
Пуглеждъм нъдолу и виждъм, че е правъ. Целити ми чършафи съ надъвкъни. Май в края нъ краищатъ тува ни е било гигантску пърче лъзаня.
Госпуди, колку съм гладен.
— Готов ли си да закусиш? — пита тя и цялатъ сияе.
Разбиръ съ, че съм гутов зъ закускъ —
Ама тук нямъ шейкови. Саму таз пумия. И ей я на, идвъ с цялъ чашъ.
— Заповядай, Топси. Отвори уста и го изпий — казвъ тя, грейналъ и спретнатъ къту Слънчивътъ Мери.
Аку ръцети ми ни бяхъ вързъни зъ лиглоту щяд да я сграбчъ и дъ я накаръм дъ гу изпий тя, дъ видим дъли шъ
Тя нъкланя чашатъ към устатъ ми, но аз съ извръщъм настарнъ.
— Айде, Топси — казвъ тя. — Знам, че не ти харесва, но или това или оставаш без закуска.
— Не!
— Айде, Топси. Направи го заради Долорес. Не ми се сърди. Протеиновият хидрозилат не беше моя идея. Докторите наредиха така. И освен това помага. Вече си свалил до хиляда двеста и трийсет паунда.
Аз убачи ни утварям устатъ.
— Айде, сладурче. Или това, или оставаш гладен. Отвори.
Пунякугъ тя ми викъ слъдурчи, ну ут тува ни ставъ по-вкусну, пувярвайти ми.