Читать «Топси» онлайн - страница 3

Сали и Мари знаихъ как дъ съ грижът зъ мени. Знаихъ какво ми трябвъ. Чи трябвъ дъ ям. Те ми влизъхъ в пулужение зъ ядиниту, нъли ръзбиръш.

Всичку беши наред, ду деня, в койту и двамътъ бяхъ излязли. Те никугъ ни мъ уставяхъ сам. Искъм дъ кажъ, те със сигурнуст излизъхъ заедну ут времи нъ времи, ну никугъ зъ дългу. А този път съ забавихъ. Някулку часъ, можи би, а аз умиръх ут глад. Не чи просту бях гладин. Направу умиръх ут глад!

А ни можих дъ станъ ут лиглоту.

Не винаги съм бил толкувъ дибел. Искъм дъ кажъ, какту спурид мамъ винъги съм си бил. Тя казваши, че съм съ рудил гулям и просту съм прудължил дъ дибилея. Амъ сига съм угромин, чувече. Заемъм цялъ двойнъ спалня. Ни могъ сам дъ ставъм ут лиглоту. Винаги е трбвалу Сал или Мари дъ ми пумагът. Дубре, чи Мари е силнъ — истинскъ сицилианкъ — иначи нямаши дъ имъ никвъ ползъ ут нея. Идинствинуту, ут куету имъх нуждъ, бе някой ут тях дъ ми дъде началнъ засилкъ и дъ имъ някуй, нъ койту дъ съ ублегнъ, дукъту съ зъвлачъ ду банятъ. Махнахъ рамкатъ нъ врататъ и пак ни могъ дъ съ обърнъ. Дубре чи ходя саму два пъти нъ ден. И нямъ никакву знъчение дъли съм пу малкъ или пу гулямъ, чувече, просту трябвъ дъ седнъ. Първу, чи ни могъ дъ седя прав толкувъ дългу. И втору, ами, искъм дъ кажъ, че ни съм си гу виждъл пуследнити десет гудини, така чи идинствиния начин дъ съм сигурен, чи ни пикая нъ подъ, е кату седнъ. И дури тугавъ пунякугъ ни улучвъм чиниятъ. А кугату ставъ думъ зъ нещу по-гуляму…

Но дъ ни гуворим зъ тува.

Какту и дъ е, Сал и Мери ги нямаши някулку часъ, а аз умиръх ут глад, такя чи съ упитъх сам дъ станъ ут лиглоту. Утне ми цялъ вечнуст, но успях да седнъ със собствини сили. Почувствъх съ дубре. Ни бях гу правил сам ут гудини. Посли, кату съ държах зъ рамкатъ нъ лиглоту, някакси съ изправих нъ крака. Започнах дъ съ тътря през спалнятъ, на малки крачки, така чи дъ ни загубя равновесие. Боже, нищях дъ си мисля къкво щеши да ми съ случи, аку съ бях кътурнал и съ бях нарънил в подъ. Искъм дъ кажъ, чувече, че щеши дъ им съ нъложи дъ докарът кран или нещу таковъ, за дъ мъ вдигнът нъ кръка.

И тъкму си гу мислих, кугату съ зъпочнъ. Почнъх дъ съ олюлявам. Първу по-леку, посли по-силну. Казвъм ти, бях съ изплашил ду смърт. Засилих съ към врататъ, кату си мислих чи шъ съ хванъ зъ рамкатъ, но започнъх дъ съ клатушкъм, дукату съ припъвъх и съ стуварих върху врататъ с ужасен трясък. Видях мазилкътъ дъ съ напуквъ и чух подпорити как скърцът и протестирът, но стенатъ издържа и все ощи си бях на кракатъ. Ни бях паднъл!

Но съ бях заклещил. Обикновену минавъх страничну през врататъ. Сига съ бях запречил пуд ъгъл и без значение колку съ упитвъх, ни можих дъ съ пумръднъ. Уплаших съ. Започнъхъ дъ мъ булът гърдити и сърцету ми започнъ дъ бий кату луду. Ни бях си стуял нъ кракатъ толкуз дългу, вечи ни помня колку гудини. Ни можех дъ дишъм. Изкрищях зъ помощ. Крищях ду скъсвъни, но туй ни беши толкуз многу. Гърдити ми съ затлачихъ, все идно, чи съ пълнихъ с вудъ или нещу таковъ. Повичи ни можих дъ крищъ. Всичку ми съ зъмъгли, посли всичку пучирня.