Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 118

Строителна фирма „Гаетано Николози и син“; Палермо, улица „Ламармора“ 33; Търг за прокопаването на годен за движение тунел; Изпълнителен директор инж. Козимо Дзирета; помощник Салваторе Периконе.

Продължаваше с други сведения, които не представляваха интерес за Монталбано.

Затича се отново и така чак до колата, после подкара с бясна скорост към Вигата.

23

В строителната фирма „Гаетано Николози и син“ от Палермо, чийто телефонен номер взе от „Справки“, никой не му отговори. Беше твърде късно и офисът на предприятието вероятно беше затворен. Монталбано опита няколко пъти, загубвайки лека-полека надежда. Едва след като си изля душата, изричайки поредица от богохулства, поиска номера на инженер Козимо Дзирета, предполагайки, че и той е от Палермо. Отгатна.

— Вижте, аз съм комисар Монталбано от Вигата. Как процедирахте с отчуждаването?

— Какво отчуждаване?

— Това на земите, през които минават пътят и тунелът, които сте правили по нашия край.

— Вижте, това не е в моите компетенции. Аз се занимавам само със строителните работи, които се извършват. Или по-точно казано, занимавам се, докато някоя наредба не спре всичко.

— Тогава с кого трябва да говоря?

— С някого от фирмата.

— Обаждах се, но никой не отговаря.

— Тогава с комендатор Гаетано или с неговия син Артуро. Когато излязат от „Учардоне“.

— Хъм, така ли?

— Да. За длъжностно престъпление и корупция.

— Няма ли някаква надежда?

— В снизходителността на съдиите, които ще ги пуснат да излязат поне след пет години. Шегувам се. Слушайте, бихте могли да опитате с юриста, адвокат Ди Бартоломео.

* * *

— Вижте, комисарю, не е задължение на фирмата да се занимава с процедурите по отчуждаването. Дълг е на общината, в чието землище се намира теренът за отчуждаване.

— Ами тогава вие какво правите тук?

— Не е ваша работа — прекъсна връзката адвокатът.

Ди Бартоломео беше леко раздразнен, може би неговата задача се състоеше в това да пази задника на Николози — баща и син, заради измамите, които правеха, но този път не беше успял.

* * *

Бяха отворили офиса от не повече от пет минути, когато земемерът Туминело видя пред него да се появява комисар Монталбано, който не изглеждаше никак спокоен. В действителност нощта му беше преминала много напрегнато, не успя да заспи и я прекара в четене на Фокнър. Земемерът пък имаше буен син, който прекарваше времето си в лентяйство, сбивания и мотори, и тази нощ не се беше прибрал вкъщи, затова пребледня като мъртвец, а ръцете му започнаха да треперят. Монталбано забеляза реакцията му веднага щом се появи, затова през ум му мина лошата мисъл, че въпреки всичко той си остава ченге — нищо, че чете хубави книги. „Този крие нещо.“

— Случило ли се е нещо? — попита Туминело, готов да чуе новината, че синът му е бил арестуван. Което пък вероятно би било късмет или по-малкото зло, защото можеше и да е заклан от своите авери.