Читать «Тел» онлайн - страница 82

Натрапчивият въпрос защо се усещаше в шепотите из целия силоз. Хората искаха да знаят защо чистачите бяха сторили онова, което бяха сторили, и защо бяха оставили дара на полираните и излъскани сензори на онези, които ги бяха прокудили. Но Жулиета изобщо не се интересуваше от това. Тя разбираше, че те са виждали нови цветове, усещали са неописуемото и може би са изпитвали религиозното чувство, което обзема човек само пред лицето на смъртта. Не беше ли достатъчно хората да знаят, че това се повтаря неизменно всеки път? Проблемът беше решен. Трябваше да го приемат като аксиома. И да се заемат с истинските въпроси, като например какво е усещането човек да премине през това. Точно това беше най-жалкото при табутата — не че хората не могат да копнеят за външния свят, а че дори не им е позволено да съчувстват на чистачите през седмиците след почистването, да се чудят какво е трябвало да изтърпят и да изразят по подходящ начин благодарността и съжалението си.

Жулиета потупа жълтата врата с ъгъла на папката на Холстън и си припомни бившия шериф в по-добрите времена, когато той беше влюбен, бе спечелил лотарията и й разказваше за жена си. Тя кимна на неговия призрак и отстъпи от внушителната метална врата с малките й прозорчета от дебело стъкло. Сега, когато заемаше неговия пост, носеше звездата му и дори седеше в килията му, тя усещаше някаква близост с него. Веднъж беше обичала мъж и знаеше какво е чувството. Беше го обичала тайно, без да включва силоза във връзката им и без да се съобразява с Пакта. Тя също така знаеше и какво означава да загубиш нещо толкова ценно. Ако нейният любим беше там отвън, на хълма, и чезнеше пред погледа й, вместо да подхранва корените, тя можеше да си представи, че ще бъде готова да почиства и че ще иска сама да види тези нови цветове.

Отвори отново досието на Холстън на връщане към бюрото си, към неговото бюро. Той беше мъжът, който знаеше за нейната тайна любов. След като случаят дълбоко долу беше разкрит, му беше казала, че мъжът, чиято смърт разследваха, е бил неин любовник. Може би причината беше в това, че предишните дни непрекъснато беше говорил за жена си. Може би усмивката му, вдъхваща доверие, която го правеше толкова добър шериф, събуди у нея желанието да му разкрие тайните си. Каквато и да беше причината, тя беше признала пред служител на закона нещо, което би могло да й донесе неприятности — една афера, която беше напълно извън правилата и показваше безотговорно отношение към Пакта. И единственото, което каза този мъж, на когото беше поверено опазването на законите, бе „съжалявам“.

Съжаляваше за нейната загуба. И я прегърна. Сякаш разбираше какво сдържа тя в себе си — тази тайна скръб, която се беше втвърдила на мястото, където някога беше пазила скритата си любов.