Читать «Тел» онлайн - страница 67

Дълбоките сенки, дължащи се на почивните дни с намалено захранване, ги следваха нагоре и трафикът беше слаб, тъй като повечето търговци бяха затворили заради ограниченията в ползването на електроенергия в целия силоз. Жулиета, която беше останала, за да ръководи ремонтите, беше предупредила Джанс за примигващото осветление от резервния генератор. Въпреки това ефектът от трепкащата светлина на лампите й лазеше по нервите по време на дългото изкачване. Постоянната пулсация й напомняше за повредената крушка, която с неудоволствие трябваше да търпи през по-голямата част от първия си мандат. Двама различни техници от Електрическия бяха идвали да я проверят. И двамата бяха решили, че работи достатъчно добре и не се налага да бъде подменена. Беше й се наложило да се обърне към Маклейн, началничката на Снабдяването, за да уреди да я сменят.

Джанс си спомни, че самата Маклейн й беше доставила крушката. Тя отскоро беше началник на Снабдяването и направо беше пренесла тайно крушката по всичките тези стълби нагоре. Още тогава Джанс беше гледала на нея с уважение. Тази жена имаше толкова власт и носеше такава отговорност. Джанс си спомни как Маклейн я беше попитала защо просто не направи онова, което правят всички — да повреди докрай крушката.

Фактът, че това изобщо не й беше дошло наум, дълго тормозеше Джанс, докато накрая не започна да се гордее с този си недостатък и не опозна Маклейн достатъчно, за да разбере, че въпросът й всъщност е бил комплимент, а личната доставка — нейната награда.

Когато достигна до трийсет и четвъртия, на главната площадка на Информационния, Джанс почувства, че се е завърнала у дома — там, където светът й бе познат. Облегна се на парапета и подпря бастуна си на него, докато чакаше Марнс да отвори вратата. Когато той я открехна, слабият отблясък на намаленото осветление беше пометен от ярката светлина, идваща от вътре. Макар това да не беше широко известно, сериозните ограничения в захранването на другите нива се дължаха най-вече на специалните права, с които разполагаше Информационният отдел. Бърнард побърза да посочи различните клаузи в Пакта, които им ги осигуряваха. Жулиета роптаеше, че сървърите не би трябвало да имат по-голям приоритет от лампите за отглеждане на растения, но се примири, че трябва да пренастрои главния генератор с онова ограничение на енергията, което й бяха отпуснали. Джанс каза на Жулиета да възприеме това като първия си урок по политически компромиси. Жулиета отвърна, че го смята за демонстрация на слабост.

Вътре Джанс откри, че Бърнард ги очаква с такова изражение, сякаш току-що е преглътнал кисел плодов сок. Разговорът между няколкото работници от Информационния, които стояха отстрани, бързо замлъкна при влизането им и не остави у Джанс почти никакво съмнение, че по пътя им нагоре са били забелязани и ги очакваха.

— Бърнард — поздрави го тя, като се опитваше да диша спокойно.

Не искаше той да знае колко уморена се чувства. Сякаш това, че се беше отбила на връщане от дълбоко долу, не беше кой знае какво.