Читать «Тел» онлайн - страница 69

16

С приближаването им към дома етажите летяха все по-бързо. В най-тъмните части на стълбището, между утихналите нива с хора, които очакваха да се върнат към нормалния си живот, двамата се изкачваха, преплели ръце нахално и открито, вкопчени здраво един в друг, докато свободните им ръце се плъзгаха по хладната стомана на парапета.

Понякога Джанс се пускаше само колкото да провери дали бастунът й е здраво привързан към гърба й или за да отпие глътка от манерката на Марнс. Бяха свикнали единият да пие от водата на другия, тъй като беше по-лесно да се протегнеш към раницата на другия, отколкото към своята. В това също имаше нещо мило — да носиш онова, от което човекът до теб се нуждае, и да можеш да се погрижиш за него и да му се отплатиш. Беше нещо, за което си заслужаваше да пуснат ръцете си — поне за миг.

Джанс преглътна, завъртя металната капачка, висяща на верижка, и мушна манерката обратно във външния джоб на раницата му. Умираше да разбере дали нещата ще се променят, когато се приберат. Оставаха им още двайсет етажа. Разстояние, което предния ден изглеждаше невъзможно, сега им се струваше като отсечка, която могат да изминат, без дори да забележат. И дали когато пристигнеха, познатото обкръжение щеше да ги принуди да се върнат към познатите си роли? Дали предната нощ щеше да им се струва все повече и повече като някакъв отминал сън? Или старите призраци щяха да се завърнат, за да преследват и двама им?

Тя искаше да попита за тези неща, но вместо това говореше за незначителни работи. Кога ли Джулс (както тя настояваше да я нарича) щеше да е готова да се заеме със задълженията си? Кои бяха случаите, които двамата с Холстън бяха започнали и за които първо трябваше да се погрижат? Какви отстъпки щяха да направят, за да е доволен Информационният отдел и Бърнард да се успокои? И как щяха да се справят с разочарованието на Питър Билингс? Какво влияние можеше да окаже то, когато някой ден той започнеше да работи като съдия?

Джанс усети как стомахът й се сви, докато обсъждаха това. Или може би беше нервна заради всичко онова, което искаше да каже, а не можеше. Тези теми бяха толкова многобройни, колкото зрънцата прах във въздуха отвън и също като него караха устата й да пресъхва, а езикът й да се сковава. Тя откри, че пие все по-често от неговата манерка, докато нейната вода се поклащаше на гърба й, а стомахът й се свиваше все повече с всяка следваща площадка, с всяка следваща цифра, отброяваща времето, което остава до края на пътешествието им и на приключението, оказало се истински успех в толкова много отношения.

За начало имаха нов шериф — енергично момиче от дълбоко долу, което изглеждаше точно толкова вдъхващо вяра, колкото беше загатнал Марнс. Джанс виждаше в хората като Жулиета бъдещето на силоза. Хора, които мислят в дългосрочна перспектива, планират и довеждат нещата докрай. Имаше прецеденти, при които шерифи се бяха кандидатирали за кметове. Тя мислеше, че в това отношение след известно време Жулиета ще се окаже добър избор.