Читать «Тел» онлайн - страница 31

— Кмете? Та колко етажа имате намерение да слизаме?

Двамата спряха и се притиснаха към парапета, за да пропуснат един носач, който с твърда стъпка се изкачваше по стълбите. Джанс позна младежа, Конър, който още беше юноша, но вече имаше здрав гръб и широка крачка. Носеше внушителен брой вързопи, които бяха пристегнати един към друг и закрепени върху раменете му. Намръщената му физиономия не се дължеше на изтощение или на болка, а на раздразнение. Какви бяха всичките тези хора, които внезапно се бяха появили на неговото стълбище? Тези туристи? Джанс се опита да измисли да му каже нещо окуражаващо — малко поощрение за хората, вършещи работата, с която краката й никога не биха могли да се справят, но той вече беше отминал, носен от силните си млади крака, натоварен с храна и доставки от дълбоко долу и забавян единствено от трафика, който се мъчеше да пропълзи нагоре през силоза, за да надникне към ясната шир отвън.

Двамата с Марнс спряха за момент да си поемат дъх между стълбищата. Заместникът й подаде манерката си и тя учтиво отпи, преди да му я върне.

— Искам днес да изминем половината — най-сетне отвърна тя. — Но искам и да се отбием на няколко места по пътя.

Марнс отпи голяма глътка вода и започна да завива капачката.

— Служебни посещения?

— Нещо такова. Искам да се отбия в яслите на двайсетия.

— Бебетата ли ще целувате? — засмя се Марнс. — Кмете, няма кой да ви бие на изборите. Не и на вашата възраст.

Джанс не се засмя.

— Благодаря — каза тя с престорена болка. — Но не, не става дума за целуване на бебета. — Обърна му гръб и отново заслиза надолу. — Не че не се доверявам на професионалното ти мнение за тази жена, Джулс. Откакто съм кмет, ти избираш само подходящи хора.

— Дори и…? — прекъсна я Марнс.

— Особено него — отвърна Джанс, разбрала какво има предвид заместникът. — Той беше добър човек, но сърцето му беше разбито. Това би съсипало и най-достойните хора.

Марнс изсумтя, за да изрази съгласието си.

— Тогава какво ще проверяваме в яслите? Доколкото си спомням, тази Жулиета не е родена на двайсетия…

— Не, но баща й работи там сега. Помислих си, че щом като така и така ще минаваме оттам, можем да видим що за човек е той и да надникнем в душата на дъщеря му.

— Баща да оценява характера на детето си? — засмя се Марнс. — Не смятам, че той ще е особено безпристрастен.

— Мисля, че ще се изненадаш — възрази Джанс. — Накарах Алис да поразрови малко, докато си приготвях багажа. Тя откри нещо интересно.

— Да?

— Тази Жулиета все още притежава всички читове за почивка, които някога е спечелила.