Читать «Тел» онлайн - страница 29

Предупреждението едва ли беше необходимо — веселбата в съседната стая се чуваше и през затворената врата. Повечето жители на най-горните четирийсет етажа вече се бяха наблъскали в кафетерията и фоайето. Още стотици други от средните етажи, както и от дълбоко долу, се качваха през целия ден, вземаха си отпуск и даваха празничните си читове само за да видят най-ясния изглед към външния свят. За мнозина това беше нещо като поклонение. Някои се качваха само веднъж на няколко години, стояха около час и мърмореха, че гледката е същата, каквато я помнят, след което изпращаха децата да слизат по стълбите пред тях и да се борят с прииждащите нагоре тълпи.

Тери получи ключовете и временна значка. Марнс провери батериите на радиото си, увери се, че звукът на радиостанцията в кабинета е включен и прегледа пистолета си. Стисна ръка на Тери и му пожела късмет. Джанс осъзна, че вече е време да тръгват, и обърна гръб на празната килия. Сбогува се с Тери, кимна на Марча и последва Марнс праз вратата.

— Притеснява ли те това, че тръгваме веднага след почистването? — попита тя, след като излязоха от кафетерията.

Тя знаеше колко шумно ще стане по-късно през нощта и колко сприхава ще е тълпата. Моментът изглеждаше крайно неподходящ да го въвлича в изпълнението на една доста егоистична задача.

— Шегувате ли се? Имам нужда от това. Имам нужда да се махна. — Той хвърли поглед към стенния екран, който беше закрит от тълпата. — Все още не мога да разбера какво си е мислил Холстън, не мога да проумея защо не ми каза какво става в главата му. Може би когато се върнем, няма да усещам повече присъствието му в кабинета, защото в момента не мога да дишам там.

Джанс се замисли върху думите му, докато си проправяха път през претъпканата кафетерия. В пластмасовите чаши плискаха миксове от плодови сокове. Усети във въздуха и острата миризма на алкохол, но не й обърна внимание. Разни хора й пожелаваха всичко хубаво, молеха я да внимава и й обещаваха да гласуват. Макар че не бяха казали на почти никого, новината за тяхното пътуване се беше разнесла светкавично. Повечето хора бяха останали с впечатлението, че това е пътуване на добра воля. Нещо като кампания за преизбирането й. По-младите жители на силоза, които помнеха единствено Холстън като шериф, вече поздравяха Марнс и се обръщаха към него с това звание. Всички с бръчки около очите знаеха, че той няма да стане шериф. Те кимаха на двама им, докато минаваха през кафетерията, и безмълвно им пожелаваха различен вид късмет. Помогнете ни да продължим, казваха очите им. Направете така, че децата ми да живеят колкото мен. Не позволявайте нещата да се объркат, още не.

Джанс живееше с тежестта на този натиск, който бе засегнал не само коленете й. Тя мълчеше, докато стигнаха до централното стълбище. Неколцина срещнати я подканиха да произнесе реч, но самотните им гласове не получиха подкрепа. За нейно облекчение нямаше скандиране. Какво можеше да им каже? Че няма представа защо всичко това все още се крепи? Че дори не разбира собственото си плетене — как правиш бримки и ако ги правиш както трябва, нещата просто стават от само себе си? Или да им каже, че е нужно само едно рязване, за да се разплете всичко? Едно рязване и можеш да дърпаш ли, дърпаш, докато дрехата се превърне в купчина прежда. Наистина ли очакваха от нея да разбира, когато единственото, което правеше, бе да следва правилата и нещата някак продължаваха да вървят година след година?