Читать «Тел» онлайн - страница 287

Когато Бърнард влезе, Лукас за малко не изпусна прашната горна част на сървъра, за която се държеше. Началникът на Информационния вдигна озадачено поглед към него.

— Никога няма да се промушиш през това — каза той и се обърна да затвори вратата.

Заключващите резета изщракаха, панелът изпиука и червената светлина отново се зае с наблюдението си над стаята.

Лукас се оттласна от прашния сървър и скочи от кофата за боклук, която се претърколи на пода. Изтупа ръце една в друга, избърса ги в задната част на панталона си и се насили да се засмее.

— Стори ми се, че усетих някаква миризма — обясни той. — Не ви ли се вижда задимено тук?

Бърнард огледа въздуха с присвити очи.

— Винаги ми се вижда малко замъглено. Но не усещам никаква миризма. Само тази на нагретите сървъри. — Той бръкна в джоба на гърдите си и извади няколко сгънати листа хартия. — За теб са. Писма от майка ти. Казах й да ги изпрати по носач до мен и обещах да ти ги предам.

Лукас се усмихна смутено и ги прие.

— Все пак мисля, че трябва да попитате за… — Той вдигна очи към вентилацията на климатичната инсталация и осъзна, че няма кого да попитат в Механичния.

Последното, което беше чул по радиостанцията, бе, че Симс и останалите бяха организирали прочистване. Имаше десетки мъртви и три-четири пъти повече хора бяха арестувани. На средните нива бяха подготвени цели крила с апартаменти, за да могат да затворят всички. Звучеше така, сякаш щеше да има достатъчно хора за почистване в продължение на години.

— Ще накарам един от заместващите да погледне — обеща Бърнард. — Което ми напомня, че трябва да обсъдя това с теб. Ще има множество хора, които ще сменят зелените гащеризони със сини, когато накараме фермерите да отидат в Механичния. Чудех се какво ще кажеш, ако Сами поеме целия отдел там, долу.

Лукас кимна, докато преглеждаше едно от писмата от майка си.

— Сами да стане началник на Механичния? Мисля, че е прекалено квалифициран, но е идеален за това. Научил съм много от него. — Той вдигна поглед, когато Бърнард отвори вратата на шкафа с документи и започна да прелиства работните поръчки. — Той е много добър учител, но това за постоянно ли ще е?

— Нищо не е за постоянно — отвърна Бърнард, като откри онова, което търсеше, и го пъхна в джоба на гърдите си. — Имаш ли нужда от нещо друго?

Той бутна очилата нагоре върху носа си. Лукас си помисли, че за изминалия месец той бе станал по-стар и изтощен.

— Вечерята ще ти бъде изпратена след няколко часа…

Имаше едно нещо, което Лукас искаше. Той искаше да каже, че е готов, че е поел достатъчно от ужаса на бъдещата си работа, че е научил каквото трябва, без да полудее. И да попита дали сега би могъл да се прибере у дома.

Но това не беше изходът от това място. Лукас беше разбрал това.

— Ами, не бих имал нещо против да получа още материал за четене…

Информацията, която беше открил в сървър осемнайсет, изгаряше мозъка му. Страхуваше се, че Бърнард някак си ще го види там. Лукас смяташе, че знае истината, но трябваше да поиска това досие, за да е сигурен.