Читать «Тел» онлайн - страница 273

Той обърна наръчника и прочете няколко напечатани думи от пиесата, които бяха почти също толкова неразбираеми. В полетата имаше бележки, написани от друга ръка — Лукас предположи, че са от майката на Жулиета или пък от някой от актьорите. На някои от страниците имаше схеми — малки стрелки означаваха определени движения. Той реши, че са бележките на актьор. Сценични указания. Вероятно пиесата беше скъп спомен за Жулиета — жената, към която той изпитваше силни чувства и чието име присъстваше в заглавието.

Той прочете набързо редовете в търсене на нещо поетично, което да отговаря на мрачното му настроение. Докато текстът се нижеше пред очите му, мярна познат почерк, различен от този на актьора. Запрелиства на обратно, като търсеше страницата, където го беше видял, докато накрая я откри.

Нямаше съмнение, че това беше написано от ръката на Жулиета. Той премести пиесата под светлината, за да може да прочете избледнелия текст:

Джордж,

Тъй спокоен тук лежиш. Бръчиците няма ги, докато спиш. Докосване, когато другите са от нас далече. Те чудят се какво ли става там, но истината само аз знам. Чакай ме. Чакай ме. Скъпи мой, чакай там. Нека моята погребана молба стигне до твоята душа. С таз открадната целувка тайната ни любов расте и нека никой друг това не разбере.

Лукас почувства в гърдите му да се забива ледено острие. Усети как копнежът му е заменен от изблик на гняв. Кой беше този Джордж? Някаква любовна история от детството й? Жулиета никога не беше имала одобрена връзка — беше проверил официалните регистри на следващия ден, след като се бяха запознали. Достъпът до сървърите му даваше някои не съвсем законни предимства. Може би беше някакво увлечение? Някой мъж от Механичния, който вече е бил влюбен в друго момиче? За Лукас тази възможност беше дори по-лоша. Някой мъж, за който тя копнееше повече, отколкото някога би копняла за него. Затова ли беше приела работа толкова далеч от дома? За да избяга от този Джордж, когото не можеше да има, и от чувствата, които беше скрила в пиеса за забранената любов?

Той се обърна и се отпусна на стола пред компютъра на Бърнард. Размърда мишката и дистанционно влезе в сървърите на горния етаж. Страните му бяха поруменели от това болно чувство, това ново усещане. Знаеше, че се нарича ревност, но не беше наясно с буйните и необмислени постъпки, към които води тя. Той влезе в досиетата на служителите и започна да търси дали дълбоко долу има, Джордж“. Имаше четири резултата. Той изкопира номера на идентификационната карта на всеки от тях, сложи го в текстови файл и го подаде в Отдела за идентификация. Докато се появяваха снимките на хората, той прехвърли досиетата им, като изпитваше известна вина, че злоупотребява с положението си, и беше леко обезпокоен от откритието си. Освен това вече не чувстваше такова мъчително отегчение, защото беше открил нещо, с което да се занимава.