Читать «Тел» онлайн - страница 272

Остави радиото със звуците на войната, носещи се от него, и мина покрай бюрото с неговия настойчив конус светлина, обливаща онази мрачна книга. Провери ламаринените кутии за нещо, което би привлякло вниманието му. Не можеше да си намери място. Може би трябваше отново да потича между сървърите, но това означаваше, че пак ще се наложи да се къпе, а по някаква причина това се беше превърнало за него в непоносима досада.

Той приклекна в далечния край на рафтовете и започна да преглежда разхвърляните там купчини с документи, които не бяха в метални кутии. Тук от години се събираха написани на ръка допълнения към Завета. Бележки и напомняния към бъдещите водачи на силоза, инструкции и наръчници. Той извади наръчника за стаята за управление на генератора — онзи, който Жулиета беше написала. Преди седмици беше наблюдавал как Бърнард нарежда документите на полиците, споменавайки, че могат да се окажат полезни, ако положението дълбоко долу се влоши.

А от радиостанцията долитаха най-лошите новини.

Лукас отиде до бюрото си и изви стойката на лампата, за да прочете написаното на ръка вътре. Имаше дни, в които се страхуваше от обажданията й, страхуваше се да не го хванат, да не би Бърнард да отговори вместо него или тя да поиска от него неща, които той не можеше да направи и никога повече не би направил. А сега, когато лампите над главата му светеха постоянно, без да примигват, и не се чуваше никакъв звън, единственото, което искаше, беше тя да му се обади. Сърцето му жадуваше за това. Някаква част от него знаеше, че онова, с което се е заела, е опасно, че може да се е случило нещо лошо. В края на краищата тя живееше под червения X — знака, който означаваше смърт за всички под него.

Страниците на наръчника бяха пълни с бележки, които тя беше написала с остър графит. Той потри една от тях с пръст и усети вдлъбнатините. В действителност съдържанието беше непонятно за него. Настройки за скалите във всякакъв възможен ред, положения на клапаните, електрически схеми. Докато прелистваше страниците, той разбра, че наръчникът е проект, който доста наподобява неговите звездни карти, създаден от ум, който много прилича на неговия. Това осъзнаване направи разстоянието помежду им по-ужасно. Защо нещата не можеха да се върнат назад? Да се върнат към времето преди почистването, преди поредицата погребения. Всяка вечер тя щеше да излиза от работното си място и да сяда до него, докато той се взираше в мрака. Щяха да размишляват и да наблюдават, да разговарят и да чакат.