Читать «Тел» онлайн - страница 237

Лукас хвана доста страници от Реда и ги отметна настрани. Прескочи всички рецепти за избягване на бедствия в силоза и прегледа някои от по-академичните препратки в края. Тази част беше дори по-плашеща — глави за убеждаване на групи, за контрол над съзнанието, за ефекта на страха при възпитанието, графики и таблици за ръста на населението…

Не можеше да го проумее. Намести стола си и известно време наблюдава Бърнард, докато началникът на Информационния отдел, изпълняващ длъжността и на кмет, преглеждаше текста на екрана и главата му се накланяше ту на едната, ту на другата страна, докато четеше думите.

След известно време Лукас се осмели да наруши мълчанието.

— Хей, Бърнард?

— Хъмм?

— Защо тук няма нищо за това как е бил създаден силозът?

Офисният стол на Бърнард изскърца, когато той се завъртя, за да се обърне с лице към Лукас.

— Съжалявам, не те разбрах?

— Хората, които са направили всичко това, хората, които са написали тези книги. Защо в Реда няма нищо за тях? Като например защо изобщо са построили цялото това нещо?

— И защо трябва да има? — Бърнард се приготви да се обърне отново към компютъра си.

— За да знаем. Както нещата в другите книги…

— Не искам да четеш другите книги. Още не. — Бърнард посочи дървеното бюро. — Първо научи Реда. Ако не можем да запазим силоза, книгите от Завета са просто хартия. Ако няма кой да ги чете, те не са нищо друго освен преработена дървесина.

— Никой освен нас двамата няма да може да ги прочете, ако останат заключени тук…

— Никой от живите сега. Не и днес. Един ден обаче ще има достатъчно хора, които ще ги прочетат. Но само ако учиш. — Бърнард кимна към отвратителната дебела книга, преди да се обърне отново към клавиатурата си и да хване мишката.

Лукас поседя известно време, загледан в гърба на Бърнард и връзката шперцове, която стърчеше изпод долната му риза.

— Предполагам, че са знаели, че ще се случи — продължи Лукас, неспособен да спре да говори за това.

Винаги се беше чудил за тези неща, бе ги потискал и вместо тях беше откривал тръпка в търсенето на обяснение за звездите, които бяха толкова отдалечени, че сякаш бяха имунизирани срещу табутата, скрити под хълмовете. И сега живееше в този вакуум, в тази кухина в силоза, за която никой не подозираше, където забранените теми бяха позволени и имаше достъп до човек, който сякаш знаеше ужасната истина.

— Не учиш — отбеляза Бърнард.

Главата му беше все така наведена над клавиатурата, но той като че ли знаеше, че Лукас го наблюдава.

— Но те са знаели, че ще се случи, нали? — Лукас повдигна стола си и леко го извъртя настрани. — Искам да кажа, за да построят всички тези силози, преди положението навън да се влоши толкова…

Бърнард завъртя глава настрани, мускулите на челюстта му се свиваха и разпускаха. Той вдигна ръка от мишката и приглади мустака си.

— Това ли искаш да знаеш? Как се е случило?

— Да — кимна Лукас и се наведе напред, с лакти, подпрени върху коленете. — Искам да знам.