Читать «Тел» онлайн - страница 17

Тя огледа килията.

— Не можеш да изричаш тези думи — прошепна Холстън. — Това е голямо престъпление…

— Да изразя желанието си да си тръгна. Да — кимна Алисън. — Голямото престъпление. Не разбираш ли защо е така? Защо е забранено? Защото всички бунтове са започнали с това желание — ето защо.

— Ще получиш онова, което искаш — изрецитира Холстън фразата, която беше запечатана в съзнанието му още от детството.

Родителите му го бяха предупредили — своето единствено и безценно дете — никога да не изявява желание да излезе от силоза. Никога дори и да не си помисля за това. Дори и през ум да не му минава. Тази мисъл водеше до мигновена смърт и означаваше единственото им скъпо дете да загине.

Той погледна отново към жена си. Все още не разбираше нейната лудост и това й решение. Какво като беше открила изтрити програми, благодарение на които световете на компютърните екрани изглеждат като истински? Какво означаваше това? Защо трябваше да прави това?

— Защо? — попита я той. — Защо постъпи по този начин? Защо не дойде при мен? Трябва да има и по-добър начин да разберем какво става. Можехме да започнем, като разкажем на хората какво си намерила на онези дискове…

— И да сме онези, които ще сложат началото на следващия голям бунт? — засмя се Алисън.

Някаква част от лудостта все още беше в нея или може би това беше просто остро чувство на безсилие и кипящ гняв. Навярно това огромно предателство на толкова много поколения я бе накарало да стигне до ръба.

— Не, благодаря. — Смехът й утихна. — Изтрих всичко, което открих. Не искам те да знаят. Проклети да са, ако останат тук. Ще се върна само за теб.

— От там не можеш да се върнеш — сопна й се Холстън. — Мислиш си, че пропъдените са все още навън? Мислиш си, че те сами са решили да не се връщат, защото се чувстват предадени от нас?

— А защо според теб чистят? — попита Алисън. — Защо взимат телчетата и се захващат за работа без колебание?

Холстън въздъхна.

Той почувства как гневът го напуска.

— Никой не знае защо — призна.

— Но ти какво мислиш'?

— Говорили сме за това — отвърна той. — Колко пъти сме го обсъждали?

Сигурен беше, че всички двойки обсъждат своите теории, когато са сами. Отмести поглед от Алисън и си припомни онези времена. Погледна стената, видя къде е луната и прецени колко е часът. Времето им беше ограничено. Утре съпругата му щеше да изчезне. Тази проста мисъл често го пронизваше като светкавица, преминаваща през буреносни облаци.

— Всеки има своя теория — продължи той. — Безброй пъти сме споделяли своите. Нека просто…

— Но сега ти знаеш нещо ново — прекъсна го Алисън, пусна ръката му и отмести косата, паднала върху лицето й. — Двамата с теб знаем нещо ново и всичко си идва на мястото. Идва си точно на мястото. И утре аз ще го знам със сигурност. — Тя се усмихна и потупа ръката му, сякаш той беше малко дете. — И един ден, любов моя, ти също ще го знаеш.