Читать «Тел» онлайн - страница 15

Поне на Холстън му се стори, че е чул това. Той се размърда.

— Скъпа? — Той сграбчи решетките и се изправи на колене. — Любима — прошепна той, като избърса следите от сълзи по бузите си.

Тя се обърна. Сякаш слънцето беше размислило и отново бе изгряло иззад хълмовете, за да му благодари и да му вдъхне надежда. Той остана без дъх и си каза, че всичко това е било някаква болест, треска, която докторът може да разпознае и да извини жена му за всички изречени от нея думи. Тя не го беше мислила наистина. Беше се излекувала от треската си и бе спасена. А спасението на Холстън беше просто в това, че я вижда да се обръща към него.

— Нищо от онова, което виждаш, не е истинско — тихо каза тя.

Тялото й беше спокойно, макар лудостта й да продължаваше и да потвърждаваше присъдата й с изричането на забранени думи.

— Ела да поговориш с мен — помоли я Холстън и й махна да се приближи към решетките.

Алисън поклати глава. Тя потупа матрака до себе си.

Холстън провери колко е часът. Часовете за посещение отдавна бяха отминали. Можеше да го изпратят да почиства само заради това, което се готвеше да направи.

Ключът без колебание влезе в ключалката.

Металното щракване прозвуча невъобразимо оглушително.

Холстън пристъпи вътре при жена си и седна до нея. Убиваше го това, че не може да я докосне, да я прегърне и да я скрие на някое безопасно място, да се върне с нея в леглото, където да се престорят, че всичко това е било лош сън.

Но не се осмеляваше да помръдне. Седеше, вкопчил ръце една в друга, докато тя шепнеше.

— Не е необходимо да е реално. Всичко това. — Тя погледна екрана.

Холстън се наведе толкова близо до нея, че можеше да помирише засъхналата й пот от боричкането през деня.

— Скъпа, какво става?

Дъхът му разроши леко косата й. Тя протегна ръка и поглади притъмняващия дисплей, сякаш за да усети пикселите в него.

— Може в момента да е сутрин и ние никога да не узнаем това. Може да има хора навън. — Тя се обърна, погледна го и добави със зловеща усмивка: — Може би ни наблюдават.

Холстън издържа погледа й. Тя изобщо не изглеждаше луда, не и както по-рано. Думите й бяха налудничави, но самата тя нямаше вид на побъркана.

— Откъде ти дойде тази идея? — попита той.

Мислеше, че знае отговора, но въпреки това настоя:

— Намери ли нещо на онези харддискове?

Бяха му казали, че е побягнала направо от лабораторията към шлюза и вече е крещяла думите на своята лудост. Нещо се беше случило, докато е била на работа.

— Какво откри?

— Изтрити са повече неща, не само за бунта — прошепна Алисън. — Разбира се, че ще е така. Всичко е изтрито. Също и по-новите неща. — Тя се засмя и гласът й внезапно стана силен, а очите й се замъглиха. — Обзалагам се, че и имейлите ти до мен ги няма!