Читать «Тел» онлайн - страница 12

— Обърни се.

Той го направи.

Усети придърпване в кръста и след това чу звука от затварянето на ципа нагоре, до врата му. Още едно придърпване и още един цип. Два напълно безполезни слоя. Последва хрущенето на индустриалното велкро най-отгоре. Потупвания и повторни проверки. Холстън чу кухото дрънчене от шлема, когато Нелсън го взе от полицата. Той размърда пръсти в дебелите ръкавици, докато техникът проверяваше вътрешността на шлема.

— Да повторим процедурата още веднъж.

— Не е необходимо — тихо отвърна Холстън.

Нелсън погледна към вратата на шлюза, която водеше обратно към силоза. Холстън нямаше нужда да гледа, за да разбере, че някой наблюдава.

— Изтърпи ме — настоя Нелсън. — Трябва да го направя по указанието.

Холстън кимна, но знаеше, че няма никакво „указание“. От всички мистични традиции, предавани в силоза от поколение на поколение, никоя не можеше да се сравнява с подобните на култ обичаи на създателите на костюми и техниците по почистването. Всички ги оставяха да правят каквото си искат. Чистачите може и да извършваха физическия акт на почистването, но техниците бяха хората, които правеха това възможно. Те бяха мъжете и жените, поддържащи гледката към онзи по-широк свят отвъд задушаващия затвор на силоза.

Нелсън сложи шлема върху пейката.

— Ето ти телта за търкане. — Той потупа телчетата, залепени върху предната част на костюма.

Холстън издърпа едно от тях с хрущене, огледа спираловидните извивки на грубия материал, след това го залепи обратно.

Две пръскания от бутилката за почистване, преди да започнеш да търкаш с телта, след това подсушаваш с тази кърпа и накрая нанасяш отмиващата течност. — Той потупа джобовете в съответния ред, макар да бяха ясно обозначени и номерирани на обратно, така че Холстън да ги прочете. Освен това бяха с различни цветове.

Холстън кимна и за пръв път срещна погледа на техника. Беше изненадан да прочете в него страх — страх, който професията му го бе научила да забелязва. За малко да попита Нелсън какво не е наред, когато му просветна: мъжът се безпокоеше, че всички тези указания са думи на вятъра и че Холстън просто ще се отдалечи и няма да изпълни дълга си — нещо, което всички от силоза се страхуваха, че чистачите ще направят. Че няма да чисти за хората, по чиито правила — правила срещу мечтите за по-добро място — бе осъден. Или може би Нелсън се тревожеше, че скъпото и сложно оборудване, което той и колегите му бяха изработили, прилагайки онези тайни методи, достигнали до тях от много преди бунта, ще бъдат загубени за силоза и ще изгният безцелно?