Читать «Тая нощ сънувах...» онлайн - страница 4

Христо Ботев

— Кое е това превозходителство? — попитах аз хамалина си.

— Не познаваш ли го? — отговори той. — Тоя е, който скопяваше едно време раята — Мид…

— Мидхат!!! — изкрещях аз в ужас и… и пробудих се от сън.

„Боже, благодаря ти, че кучето ми не е шпионин…“ беше моята утренна молитва.

Информация за текста

Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]

Публикация:

Вестник „Будилник“, г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3672]

Последна редакция: 2007-10-26 08:00:00

1

Извънредно много; до края на света.

2

Главни равини.

3

Стана грешка.

4

Царска наредба.

5

Вероятно тембелите (дембели, готовановци).

6

Дробове.

7

Поздрав, приветствие.