Читать «Тая нощ сънувах...» онлайн - страница 4
Христо Ботев
— Кое е това
— Не познаваш ли го? — отговори той. — Тоя е, който скопяваше едно време раята — Мид…
— Мидхат!!! — изкрещях аз в ужас и… и пробудих се от сън.
„Боже, благодаря ти, че кучето ми не е шпионин…“ беше моята утренна молитва.
Информация за текста
Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]
Публикация:
Вестник „Будилник“, г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3672]
Последна редакция: 2007-10-26 08:00:00
1
Извънредно много; до края на света.
2
Главни равини.
3
Стана грешка.
4
Царска наредба.
5
Вероятно тембелите (дембели, готовановци).
6
Дробове.
7
Поздрав, приветствие.