Читать «Тая нощ сънувах...» онлайн - страница 2

„Но тежко и горко вече и на кучетата! Турските реформи достигнаха и до техните детродни удове и утре тия свободни сокашки граждани ще станат вече евнухи и ще бъдат пръснати за слуги из харемите“ — мислех си аз, като сънувах, че вървях из първата кучешка държава, в която, види се, не беше се още чел височайшият хат за скопяванието, та повечето граждани лежаха на слънце като бейове.

Влязох в друга държава. Тука няколко пропагандиети от другите махали, с навирени нагоре опашки, сновяха насам-нататък и шепнеха на братята си нещо под опашките им. В знак на съгласие сички показваха зъбите си. „Агитация, заговор срещу династията на Османа“, помислих аз, като видях и двама шпиони, преоблечени в кучешки дрехи, че се увираха да подушат, що си говорят кучетата под опашките.

— Кои са тия? — попитах аз своя хамалин, като му подмигнах с око.

— Генович и Арнаудов — пришепна ми той.

— Оле-ле! света майко Парашкево! Къде да се дяна? — Скрий ме под ферджата си! — извиках аз и се обърнах към една млада кадъна, която даваше за „бог да прости“ хляб на кучетата и която наистина приличаше на св. Парашкева. Но немилостивата св. Парашкева не ме прие за син, а ме тласна, и аз полекичка, полекичка, за да ме не подушат някак шпионите, вървях зад гърба на хамалина, доде най-после изминахме и влязохме в друга кучешка държава.

Великолепно зрелище! Зрелище достойно за кис-цата на живописецът на „Крум Страшни“ или за кисцата на г. Клепарски! Представете си! На мегданя, дето са били избити едно време еничерските отрочета, пред джамията на завоевателя, повален огромен тулум с червиш. Около тулума безбройно число кучета, турци, сякаква рая и няколко английци, французи, немци и руси — кореспонденти на по-първите официални европейски вестници, които, види се, подушили, че вопросът за скопяването ще да произведе гражданска война в столицата. Онеправданото племе заобиколило тулумът и с революционни движения и облизвания ръмжи и готви се да покаже пред света, че любовта към свободата и червиша не е угасла още в кучешкия стомах. Сичко се видеше нагласено за бунт, сичко воодушевено от велики идеи: само нямаше още кой да се качи на трибуната, да запали страстите и да возвести революционния пир. Не се мина много, и ето че иде със свитата си г. президент от махалата на патриаршията, с ощавена глава, навъсени вежди и дебели мустаци (французинът дипломатически се усмихна на немеца). Щом влезе в събранието, президентът от патриаршията (за краткост се изразявам тъй) класически изръмжа и на двете страни и без да губи време, геройски се метна на тулума сред общи и живи возклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Той ръвна от тулума, замляска и с приятна усмивка въдвори тишината.