Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 207

— Ездачи — каза той, докладвайки на милорд Плъх. — Около сто — сто и двайсет, а може и повече. Всички са въоръжени и в брони. На половин левга оттук.

— Хората на Балистан Паргайд?

— Не мисля, но мога и да греша, разстоянието беше твърде голямо.

— Видяха ли те?

— Обиждате ме, милорд — усмихна се Мармота. — Ако побързаме, все още можем да се скрием и да се опитаме да избегнем срещата.

— Не мисля, че ще успеем — Ел посочи към появилия се в далечината ездач. Човекът ни забеляза, обърна коня си и препусна в обратна посока. — Те също използват съгледвачи.

— Ще видим кой кого — хвана секирата Делер.

— Успокой се — озапти войнственото джудже Медения. — Давайте го по-кротко. Халас, това се отнася най-вече за теб.

— Аха — Халас изгаси лулата и я прибра в чантата. — Ням съм като гроб.

Към отряда се присъедини Змиорката, който беше успял да види малко повече от Мармота.

— Не е Паргайд, освен ако не се кани да ни обърка. Имат две знамена — зелено поле с черен облак и светкавица и жълто поле със стиснат стоманен юмрук, обвит в пламък.

— За първото знаме не мога да кажа нищо, сигурно е някой дребен земевладелец, но второто ми е известно. Това е знамето на граф Алгерт Дали, Пазителят на западната граница — отвърна милорд Алистан.

— Какво тогава прави в чужди земи, любезни милорд? — попита шутът.

— Не е задължително да е той, може да е отряд воини, които му служат.

— Мога да кажа на кого е първото знаме, милорд — включих се в разговора аз. — Ако не греша, това е гербът на барон Оро Хабсбърг. Видяхме го на приема на Балистан Паргайд, Кли-кли.

— А, да! Един такъв голям и космат! Разбира се, сега си го спомням.

Напрежението в отряда леко спадна. Не мисля, че воините от Граничната зона и хората на барона веднага ще се хвърлят да ни колят. Това не ти е жадният за кръв граф Паргайд. Именно неговите момчета ни причакваха в Горни видри, Ел беше видял избродираните на униформите им славеи. Там хората на графа бяха настроили жителите на селцето срещу нас с някакво съобщение. Не знам как това съобщение ни беше изпреварило — дали с гълъб, дали с гарван, дали с магия, но там успяха да ни организират горещо посрещане.

Появи се колона ездачи. Те се насочиха право към нас и не бих казал, че това обстоятелство ме правеше много щастлив. Когато към теб бърза такава сила, неволно искаш да си колкото е възможно по-далече. Знамената се вееха от вятъра, броните и върховете на копията блестяха на слънцето, конете удряха земята с копита… Колоната стремително приближаваше.

— Спокойно, момчета — процеди Медения, но сам, без дори да се усети, посегна към огролома.

Отпред яздеха двама рицари в тежки брони. Единият беше със затворен шлем във формата на глава на петел със зелени пера. Вторият нямаше шлем и се виждаше гъстата му черна брада. Лесно разпознах в него моя познат — барон Оро Хабсбърг. Зад тях яздеха оръженосци, следвани от знаменосци, и накрая воини в ризници и полушлемове с широки удължения, предпазващи носовете. Много от тях имаха копия и щитове.