Читать «Танц с огледала» онлайн - страница 9

Под робата си Алиса носеше тънка рокля; червената й коса се спускаше по раменете. Хаерн почти се почувства поласкан, че тя се е преоблякла специално за него.

— Разбрах за някаква среща, свързана с крадците — рече Хаерн. — Истина ли е?

— Уверявам те, Телфорд ми е изцяло верен.

Лицето на Хаерн леко трепна. Това бе името на неговия информатор. Сега той се чувстваше смутен, защото нямаше представа каква е причината за тази среща. Това не му харесваше. Освен това двете бяха запречили изхода. Това още повече не му харесваше.

— Значи съм бил излъган, за да дойда. Защо, Алиса?

— Защото искам да те наема.

За момент Хаерн замълча учудено, преди да се засмее.

— Аз не съм пионка, която да разместваш според приумиците си. Ако действително си искала това, защо си прибягнала до заблуда?

— Защото не искам никой — нито гилдиите, нито Трифектата — да узнае. Заминавам за Ейнджълпорт заедно със Зуса и бих искала ти също да ни придружиш.

Ръцете на Хаерн все още стискаха оръжията. Да обсъжда подобна молба в присъствието на човек, опасен като Зуса, не беше неговата идея за справедливи преговори.

— И каква е причината за това ти желание? — попита той. — Уверявам те, Зуса е повече от способна да те опази жива.

Жилка нетърпение най-сетне изникна сред спокойствието на Алиса.

— Някой е проникнал в дома на Лори Кинън и е убил сина му и снаха му, а също и десетина пазачи. Както изисква традицията, отивам за погребенията им. Искам вие двамата със Зуса да откриете убиеца и да го заловите.

Хаерн поклати глава:

— Не мога да напусна Велдарен. Мирът, който създадох…

— Не е никакъв мир — заяви Алиса. — Гилдиите непрекъснато се дебнат една друга и се избиват в безкрайни спорове за златото, което им плащаме. Малцината, които крадат, биват залавяни от другите гилдичари, не от теб. Освен това никой няма да узнае за напускането ти, не и със седмици. Минаха две години. Ти проля достатъчно кръв, за да измиеш целия град. Онези, които са останали, са доволни на лесните пари, които прибират без усилие. За теб са останали само най-безразсъдните от престъпния свят. Градът се е променил. Отсъствието ти няма да му направи впечатление.

Хаерн знаеше това, но не го харесваше.

— Случилото се в Ейнджълпорт не ме касае. Имах достатъчно сблъсъци с Трифектата, за да ми стигнат за цял живот. Открийте си убиеца сами. Сега ме пусни да си вървя.

Алиса погледна към Зуса и кимна. Двете пристъпиха встрани. Докато Хаерн прекрачваше прага и потъваше в нощта, лейди Гемкрофт каза високо:

— Край труповете е бил намерен знак, очертан с кръв.

Хаерн спря.

— Какъв знак?

— Око.

Младият мъж се обърна. Предишният гняв припламна отново.

— Обвиняваш мен за станалото?

— Не. — Алиса също пристъпи навън. — Вече проучих и зная със сигурност, че си бил във Велдарен както в нощта, когато се е случило, така и в нощите преди и след нея. Лори не е допуснал да се разчуе. Само най-близките до него знаят за станалото. Самият той също знае, че не ти си убиецът, но въпреки това се страхува, че си замесен по някакъв начин.