Читать «Танц с огледала» онлайн - страница 8

— Какво? Кой… А, ти ли си.

Крематорът, който се казваше Уилард, започна да трие очи. Но бързо отдръпна ръце, усетил спуснатите в скута му монети.

— Не пести нищо. И погреби пепелта му.

— Кой е бил той? — попита Уилард и погледна към тялото, което Хаерн бе оставил на пода.

— Нещастен случай.

— Какво да гравирам върху урната му?

— Нещо по твой избор.

В отвратително настроение той се отправи към дома на Алиса Гемкрофт. Искаше му се да може да забрави случилото се, но знаеше, че няма да има този късмет. Поне смъртта на Бран щеше да послужи за предупреждение, че и използването на деца нямаше да ги спаси от Стражителя. Поне това Хаерн бе постигнал, макар и не по желания начин.

Смъртта на безименното момче продължаваше да го преследва. Бран бе уверен, че Хаерн не би понесъл нещо подобно. Излизаше, че е бил прав.

Преодоляването на оградата бе лесна задача — избягването на пазачите бе трудното. Зад къщата имаше отделна постройка, където щеше да се проведе срещата. Повечето от войниците се задържаха близо до самия дом, което определено помагаше.

В началото Хаерн задържаше напредъка си близо до оградата, прилепен към сенките. Най-сетне видя постройката. След още малко чакане можа да изчисли, че разполага с период от тридесет секунди, през който да пробяга.

При достигането си той можа да установи, че от вътрешността на постройката долита слаб блясък. Мъжът долепи ухо до вратата. Нищо не се чуваше. Може би бе дошъл прекалено рано? Или прекалено късно?

Вратата беше отключена, затова той се отправи вътре. Стаята бе изненадващо празна, съдържаше само легло. А подът бе покрит с дебел килим. Фенерът проблясваше слабо, изпълнил ъглите на стаята с множество сенки.

— Проклятие — прошепна той.

Хаерн се отправи към далечния ъгъл, за да изчака няколко часа — в случай че срещата все още не се бе провела. Но в средата на помещението той спря. Сенките в този ъгъл не изглеждаха съвсем обичайни…

Той скочи обратно към вратата, усетил капан. Но преди да е успял да я достигне, нещо се вкопчи в наметалото му и дръпна. Хаерн се извъртя, за момент колебаещ се между изтръгване и битка. И без това разгневен заради Бран, той избра втория вариант.

За негова изненада ударите му бяха отразени по съвършен начин. Започнал да подготвя следващия си замах, Хаерн забеляза облеклото на противничката си — тъмни ивици плат покриваха тялото й. Само лицето оставаше оголено.

— Достатъчно, Стражителю — изрече Зуса, извила тяло в защита. — Не съм тук, за да те убивам.

Хаерн се отдръпна и се облегна на стената край вратата.

— Тогава защо си тук?

— Защото аз поисках така — долетя глас от вратата. Хаерн се извърна и кимна в престорен поклон.

— Лейди Гемкрофт. Радвам се да те видя, Алиса.

Наследницата му се усмихна, несмутена от подигравката в гласа му. Зуса прибра кинжалите си, но задържа ръце върху дръжките им. Без да откъсва очи от него, тя се приближи до господарката си. Самата Алиса изглеждаше спокойна, далеч по-спокойна от последния път, в който Хаерн я бе видял. Разбира се, тогава той се бе опитвал да я убие заради наемниците, с които тя бе изпълнила Велдарен.