Читать «Там, където тревата е черна» онлайн - страница 10

Докато вървяхме, в главата ми звучаха думите на Яна. Какъвто и да беше този свят, сега той беше наш. И ние трябваше да се научим да живеем в него. Колкото и трудно да ни се струваше това.

Погледнах към Яна и прочетох всичко в очите й. Те ми даваха увереността, че ще успеем.

Информация за текста

Източник: http://slovo.bg/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16204]

Последна редакция: 2010-05-23 18:00:00