Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 86

Молът беше спокоен. Никаква следа от онзи хлапак и гаджето му. Исках да му дам малко пари, да платя за болницата, нещо такова. Взех асансьора към партера. Кабината беше празна. На стената в ъгъла се виждаше кърваво петно. Излязох навън и тръгнах по „Дайвърси“, където бях паркирал колата си. Не ме бяха глобили. Днес е щастливият ми ден. Качих се и подкарах към дома си. Никол е в земята. Завинаги. А на мен ми предстоеше работа.

42

Дори след десет години серийният убиец, подвизавал се като уличен клоун, продължаваше да фигурира сред новинарските заглавия. Последният материал за Джон Уилям Грайм излезе в Гугъл само преди седмица. Местен бизнесмен беше закупил част от скиците му, рисувани в килията, за да ги изгори публично. Седмица по-рано „Чикаго Трибюн“ бе публикувал информация за къщата в Хътчинсън, под която извергът беше погребал труповете на петнайсет млади жени и която бе продадена наскоро на някакъв строителен предприемач. Двайсетина мъже и жени, облечени като клоуни, организирали мълчалив протест пред къщата, разрушавана от булдозери. Всеки от тях държал в ръка снимка на някоя от жертвите на Грайм. Според информацията в репортажа на мястото на къщата щели да построят закусвалня от веригата Кей Еф Си. Недоволството на хората се дължало на факта, че Грайм бил работил като готвач в Кей Еф Си малко преди да убие първата си жертва, 16-годишната Тамара Кенеди.

С чаша чай в ръка преглеждах информацията за ареста на Грайм и за последвалия съдебен процес. Телефонът иззвъня.

— Какво правиш? — попита Даян.

Погледнах часовника си. Шест и двайсет.

— Защо не си в ефир?

— В ефир съм. В момента текат рекламите. Ако се включиш на нашия канал, ще си оближа устните, специално за теб.

— Много смешно. Ще идваш ли?

— Искаш ли?

— Да.

— Как протече следобедът ти?

— Добре.

Пауза.

— Ще дойда веднага след предаването.

— Много добре. Имам един въпрос: миналата година не правихте ли едно ретроспективно предаване за Джон Уилям Грайм?

— Да, имаше нещо такова. Направи го Джон Донован по случай десетата годишнина от ареста му. Мисля, че събрахме доста членове на семействата на жертвите.

— Можеш ли да ми донесеш записа? Плюс всичко останало във връзка със случая.

— Защо се интересуваш от Грайм?

В слушалката прозвуча затихваща музика, последвана от гласа на режисьора.

— Ще ти обясня, като се видим.

Оставих слушалката и пуснах телевизора. След рекламите включиха студиото и на екрана изплува Даян в едър план. Темата й бяха белите китове, намерили нов дом в чикагския аквариум „Шед“. На лицето й липсваше усмивка, а стиснатите й устни не излъчваха дори капка похотливост. Всъщност изглеждаше доста разсеяна. Изключих телевизора и се върнах към серийния убиец.