Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 88

— Не, това е Сократ.

Посочих й един абзац и я накарах да го прочете.

Εστιν Θαλασσα-τιζ δε νιν κατασβεσει

— Ей това е старогръцки — рекох.

— Страхотно.

— Той е от „Агамемнон“ от трилогията на Есхил „Орестия“. В превод гласи: „Ето морето — кой може да го пресуши?“ Думи на Клитемнестра към Агамемнон, малко преди да организира убийството му.

— Агамемнон й пречел, така ли?

— Не съвсем. Тук внушението е друго: на гръцки тази фраза звучи като продължително съскане, наситено със съгласни — най-вече „с“. С нея Есхил е искал да подчертае каква змия е била Клитемнестра. А сега опитай това…

Посочих й друг цитат от оригиналния текст.

γνώθι σ αυτόν

— Било е изписано на стената на храма на Делфийския оракул. В превод означава „Опознай себе си“. Според Платон това е ключът към дълбоката мъдрост и истинското щастие.

— Опознай себе си — прошепна Даян. — Звучи страхотно.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се. Поне докато не научиш прекалено много.

— От опит ли го казваш? — попитах.

— Не, по-скоро от здрав разум. Когато си задаваш достатъчно въпроси за себе си, със сигурност ще откриеш нещо, което не ти харесва.

Не й казах, че почти се докосва до Едип, героя на Софокъл. Прецених, че информацията може да почака.

— Лично аз съм си направил определени изводи — продължих аз. — За мен е някакъв вид мироглед, начин да се живее. Нещо, което остава завинаги у теб. Затова ми харесва. А сега да си поговорим за Грайм.

Даян върна „Агамемнон“ на мястото му и включи видеото.

— Булдога е нашият експерт по Грайм. Главно защото отразяваше процеса.

— Ясно.

Джон Донован, по прякор „Булдога“, беше някакъв атавизъм, но и истинска легенда в журналистическата професия. Ходеше с таке, носеше бележник и пишеше с молив, който навлажняваше с език.

— Булдога е най-добрият репортер в Чикаго — кимнах аз. — Притежава невероятен нюх и веднага напипва същността на проблема.

Даян вкара една касета във видеото и го включи. Прозвуча дълбокият баритон на Донован, който съпровождаше кадрите от къщата на Хътчинсън, включително единствените снимки на Грайм, направени в момента на ареста му. На тях той изглеждаше подпухнал и леко замаян.

— Какво ще кажеш? — попитах.

Даян наклони глава.

— Съвсем обикновен външен вид, милиони хора са като него. Май това е номерът, а?

— Сериен убиец, който по външен вид не се различава от съседа си.

— В случая с Грайм — от нещастния му съсед — поправи ме тя.

Натиснах паузата и лицето на Грайм застина на екрана. Извърнато на една страна и полускрито в дланите.

Даян поклати глава.

— Той покрива лицето си с рядко брашно и играе ролята си на клоун — продължих аз. — А жертвата, окована в белезници, лежи във ваната и пищи, докато остане без дъх. Обещава всичко, за да спечели още малко живот. И е искрена. Той изиграва ролята си, измива грима и я поглежда. С обикновен поглед — нито зъл, нито налудничав. После натиска главата и раменете й под водата. За минута-две тя задържа дъха си. После го изпуска и се предава. Лежи на дъното на ваната в очакване на смъртта. А той я наблюдава. Спокойно, без да прави нищо. Такъв е начинът му на действие.