Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 8

Слава богу, че изрече всичко това с усмивка.

Когато напуснахме „Инкуел“, на небето се беше появила тънка мъглива розова ивица. Задържах вратата за две ченгета, които познавах. И двете цивилни. Зърнали Даян, те се сгушиха в яките си, но тя не ги забеляза. Беше се умълчала. Може би си мислеше за убийството. А може би се колебаеше дали да не скочи в леглото с мен. Или просто беше пияна.

— Виж какво ще ти кажа — обади се тя накрая. — Вземи да прочетеш полицейския доклад и да изгледаш записа, пък после пак ще говорим.

Пред нас спря такси. Тя се настани на задната седалка и свали стъклото.

— Беше ми приятно, мистър Кели.

— Чао, Даян.

Таксито потегли, после спря.

— О, и още нещо, мистър Кели.

Приведох се напред. Тя също. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго.

— Да, Даян?

— Убиецът на приятеля ти е стрелял от упор. Което ме кара да си мисля, че Гибънс го е познавал. И му е имал доверие.

Кимнах.

— Това не те ли прави главен заподозрян, мистър Кели?

Тя примигна веднъж и зачака отговор.

— Пак ще си поговорим, Даян — отвърнах аз, почуках с длан по покрива на таксито и го изчаках да потегли.

Разбира се, че беше права. Джон Гибънс бе познавал убиеца си. И му бе вярвал. Освен ако не беше жена. В такъв случай всички догадки отпадаха.

5

Таксито ме свали на половин пряка от дома. Преди да завие зад ъгъла, от ауспуха му излетя облаче бял дим, което раздразни гърлото ми. Апартаментът ми се намираше в триетажна сграда без асансьор. Беше на хубаво място, особено през лятото. Само на две преки от Ригли Фийлд.

Имах всички основания да очаквам, че на прага ще ме чакат най-доблестните мъже в Чикаго. Вместо тях заварих неделния вестник и една блондинка от събота вечер. Не задължително в този ред.

Усмивката й сгря стъпалата пред входната врата. Побързах да се приближа, за да сгрее и мен. Реших, че все още не се е раздрънкала, което беше най-доброто за момента. Оказах се прав.

— Здравейте, мистър Кели. Аз съм Илейн Ремингтън — жената от писмото на Джон Гибънс. Онази, която за малко не я утрепаха.

От чантичката на мис Ремингтън се появи един напълно годен за употреба деветмилиметров пищов, който се насочи някъде в областта на лявото ми око.

— Бих искала да говоря с вас — обяви дамата.

— Разбира се — отвърнах.

Извадих ключовете от джоба си, но изпитах известни затруднения с улучването на ключалката. Така става, когато срещу теб е насочен напълно годен за употреба деветмилиметров.

— Ако забележиш някое ченге вътре, само извикай — рекох. — Веднага ще го гръмна.

Тя беше престанала да се усмихва.

— А най-добре е сама да свършиш тази работа.

Дулото подканящо помръдна. Влязох в апартамента си.

Настаних я на най-добрия стол в най-добрата част на жилището. Както би постъпил всеки истински джентълмен. Освен това пистолетът беше в нейните ръце и тя имаше право на избор.